Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
цата всъщност не е най-злият негодник, когото някога съм
познавала.
Виктор изсумтя.
– Едва ли. – Скръсти ръце зад гърба си и закрачи из стаята,
преструвайки се, че разглежда картините. Отново се запитах
докъде се простира защитната стена на Робърт. – Имам мно-
го по-изтънчени методи за постигане на целите си. Не бих се
унижил дотам, че да прибягна до нещо подобно... нито пък ти.
128
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
Канех се да изтъкна, че психическият му тормоз над Лиса
едва ли би могъл да се нарече изтънчен метод, но последните
му думи привлякоха вниманието ми.
– Не вярваш, че аз съм го извършила?
Той ме погледна от мястото си. Беше се спрял пред карти-
на, изобразяваща мъж с бомбе и бастун.
– Разбира се, че не. Ти никога не би направила нещо, което
изисква толкова внимателно планиране. И ако това, което чух
за местопрестъплението, е вярно, никога не би оставила тол-
кова много улики след себе си.
Думите му съдържаха едновременно обида и комплимент.
– Е, благодаря за доверието. Бях се разтревожила какво ще
си помислиш. – Това ми спечели усмивка и аз скръстих ръце
пред гърдите си. – И откъде вие двамата знаете за случилото
се в двора? Шпиони ли имате?
– Подобни неща се разпространяват много бързо в света
на мороите – отвърна Виктор. – Не съм чак толкова откъснат
от всичко. Узнах за убийството ѝ почти веднага, след като се
случи. Както и за изключително впечатляващото ти бягство.
По-голямата част от вниманието ми остана приковано вър-
ху Виктор, но стрелнах набързо с поглед и Робърт. Той ос-
таваше мълчалив, празното, отнесено изражение в очите му
ме караше да се питам дали въобще осъзнава ставащото око-
ло него. От вида му по гръбнака винаги ме полазваха ледени
тръпки. Той беше най-яркият пример за ужасните последици
от използването на магията на духа.
– А на теб какво ти пука? – троснах се аз. – И защо, по дя-
волите, ме безпокоиш в сънищата ми?
Виктор възобнови разходката си, сетне се спря и прокара
върховете на пръстите си по гладката, дървена повърхност на
арфата.
– Защото се интересувам изключително много от полити-
ката на мороите. И бих искал да разбера кои са отговорни за
убийството и каква е играта им.
Ухилих се самодоволно.
– Май те е яд, че този път за разнообразие някой друг, а не
ти, дърпа конците. – Не говорех буквално.
Той отдръпна ръката си от струните на арфата и я отпусна
129
р и ш е л м и й д
покрай тялото си. Прикова острите си очи в мен, същите бле-
дозелени очи като на Лиса.
– Остроумните ти забележки няма да те отведат до никъде.
Имаш две възможности: или да ни позволиш да ти помогнем,
или да откажеш.
– Ти си последната личност, от която бих поискала помощ.
Не се нуждая от нея.
– Да. Изглежда нещата се развиват доста добре за теб,
след като сега си издирван беглец и се намираш в компания-
та на мъж, когото още смятат за стригой. – Виктор замълча
многозначително. – Разбира се, сигурен съм, че нямаш нищо
против въпросната компания. Знаеш, че ако ви намеря, бих
могъл да ви застрелям и да бъда приветстван и приет обрат-
но като герой.
– Не залагай много на това. – В гърдите ми се надигна
гняв, едновременно заради намека му, а и защото в минало-
то бе причинил големи неприятности на двама ни с Дмитрий.
С огромно усилие на волята, изрекох с нисък, застрашителен
глас: – Аз ще намеря теб. И вероятно няма да доживееш да
стигнеш до затвора.
– Вече установихме, че убийството не е сред умения-
та ти. – Виктор се отпусна в едно от креслата и се настани
удобно сред възглавничките. Робърт продължаваше да стои
прав с онова застинало изражение на лицето. – Сега трябва
да разберем защо някой ще иска да убие покойната кралица.
Дразнещата ѝ и надменна личност едва ли би била мотив,
макар че сигурно е помогнала. Хората вършат подобни неща
заради власт и за да подпомогнат осъществяването на целите
си. От това, което чух, най-спорното последно действие на
Татяна е онзи закон за възрастта – да, същият. Този, който
те кара да ме гледаш толкова навъсено. Явно нейният убиец
е бил против.
Изобщо не желаех да се съгласявам с Виктор. Не желаех да
водя разумен разговор с него. Исках единствено да уловя ня-
какъв знак къде се намира той в реалния свят, а след това ис-