Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
виш, нали? Да откриеш копелето на Драгомир.
– Хей, не...
132
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
– Това е просто израз – прекъсна ме той. – Доколкото ви
познавам вас двете – а аз съм сигурен, че е така, – Василиса
отчаяно се опитва да изчисти името ти в двора, докато вие
двамата с Беликов сте се впуснали в едно сексуално заредено
приключение, за да откриете нейния брат или сестра.
– Ти изобщо не ни познаваш – изръмжах. Сексуално заре-
дено приключение, как ли пък не!
Той сви рамене.
– Лицето ти е достатъчно красноречиво. И наистина, иде-
ята не е никак лоша. Не е велика, но не е лоша. Ако се даде
кворум на фамилията Драгомир, ти ще имаш възможност да
се защитиш пред съвета. Предполагам, че не разполагате с ня-
какви следи?
– Работим по въпроса – смънках уклончиво.
Виктор погледна към Робърт. Знаех, че двамата нямат те-
лепатична връзка, но докато си разменяха погледи, имах чув-
ството, че мислят за едно и също нещо и сега го потвърждават.
Накрая Виктор кимна и се извърна към мен.
– Много добре тогава. Ние ще ти помогнем. – Изрече го
така, сякаш неохотно се съгласяваше да ми направи огромна
услуга.
– Не се нуждая от помощта ви!
– Разбира се, че се нуждаеш. Случаят надхвърля твоите
възможности, Роуз. Навлизаш в опасните и зловещи води на
сложната политика – нещо, в което нямаш опит. Няма нищо
срамно да си го признаеш, както и аз не се срамувам да при-
зная, че в една неразумна, зле планирана юмручна схватка ти
със сигурност би победила.
Още един съмнителен комплимент.
– Справяме се съвсем добре. Един алхимик ни помага. –
Ето. Това щеше да му покаже чии възможности са надхвърле-
ни. И за свое удовлетворение мога да заявя, че той наистина
изглеждаше леко впечатлен. Съвсем леко.
– По-добре, отколкото очаквах. Твоят алхимик попаднал ли
е на някаква следа, нещо за местонахождението на издирвана-
та личност?
– Тя работи по въпроса – осведомих го.
Той въздъхна разочаровано.
133
р и ш е л м и й д
– В такъв случай ще ни е нужно време, нали? За две неща:
разследването на Василиса в двора и откриването на това
дете, с което вие сте се заели.
– Ти си този, който се държи така, все едно че знае всичко –
изтъкнах аз. – Предположих, че ти е известно нещо за това.
– За мое огромно разочарование, не. – Всъщност Виктор
не звучеше чак толкова разочарован. – Но веднага щом като
попаднете на следа, уверявам те, ние ще бъдем много полезни
в разнищването ѝ. – Отиде при брат си и го потупа успокои-
телно по ръката. Робърт го погледна с обожание. – Пак ще те
посетим. Съобщи ни, когато разполагате с нещо полезно, и
тогава ще се срещнем с вас.
Очите ми се разшириха.
– Няма да направиш нищо подобно... – Поколебах се. Бях
позволила Виктор да избяга в Лас Вегас. Сега той ми предла-
гаше да дойде при мен. Може би щях да имам възможност да
поправя грешката си и да изпълня предишната си заплаха към
него. Побързах да замажа неволно изпуснатите думи. – Как да
съм сигурна, че мога да ти вярвам?
– Няма как – заяви ми той най-нагло. – Ще трябва да приемеш
на доверие поговорката, че врагът на твоя враг ти е приятел.
– Винаги съм мразила тази поговорка. Ти винаги ще бъдеш
мой враг.
Изненадах се, когато Робърт внезапно се оживи. Изгледа
ме свирепо и пристъпи напред.
– Брат ми е добър, сенчесто момиче! Ако го нараниш... ако
го нараниш, ще си платиш. И следващия път няма да се вър-
неш. Светът на мъртвите няма да те пусне за втори път.
Бях достатъчно здравомислеща, че да вземам насериозно
приказките на един откачен, но последните му думи направо
смразиха кръвта ми.
– Твоят брат е психо...
– Стига, стига. – Виктор отново потупа успокоително Ро-
бърт по ръката. Все още озъбен насреща ми, по-младият брат
на Дашков отстъпи, но бях готова да се обзаложа, че неви-
димата стена отново е издигната. – Няма полза от подобни
пререкания. Губим си времето, а не разполагаме с много. Нуж-
даем се от повече. Изборите за монарх могат да започнат все-
134
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
ки момент и убиецът на Татяна ще има предимство в тях, ако
наистина съществува някакъв таен план. Трябва да забавим
изборите не само за да попречим на плановете на убиеца, но
и за да разполагаме с време, необходимо, за да си свършим