Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
– Смърт дома ли твой е посетила?
– Откъде знаеш? Да, баща ми бе убит – каза Олрик.
Магьосникът въздъхна и кимна.
– Аз предупредих, дето проклятие страховито виси над семейната
тий съдба, но да чуе сестра ти не щя. Но все накарах я аз да те изпрати
тук, що случи ли се смърт ил' инцидент сполети рода на Есендън.
Есрахаддон преднамерено се вторачи в Ейдриън, Ройс и сетне Май-
рън.
– Безвинно обвинени твоите друзи ще да са? Че тъй я посъветвах ази
– доверни са сал онези, нарочени за дейности най-гнусни.
– Значи знаеш кой е убил баща ми?
114
Майкъл Дж. Съливан
– Име нямам, ни съм ясновидец. Но ясен е лъкът, от който изхвърча
стрелата. Отецът твой умря от ръката на съюзник на противника, що ме
държи.
– Нифронската църква – прошепна тихо Майрън, но магьосникът чу
и очите му огледаха монаха още веднъж.
– Защо й е на църквата да убива баща ми?
– Че глухи и слепи са страстите человешки щом миризма е сетена.
Внимават те и слушат добре тез стени, а дордето акт благомъдър с наме-
рение благотворно имах аз, тъмничарите ми решиха, че ръката ми ссочва
баща ти за Наследник на Новрон.
– Почакай малко – прекъсна го Олрик. – Църквата не иска да убие
наследника. Цялата им екзистенция се върти около това да го възстановят
на трона и да се положи началото на Новата имперска ера.
– Хиляда лета не делят истина от лъжа. Смърт нарочена и търсена за
кръвта на бог. Туй истинската причина за запора ми е.
– И защо е това?
– Сам, занемен и погребан дълбоко, прикован към каменен гроб съм
държан. Че аз стоя свидетел на подмяната на истината, единствен светил-
ник в безкрайна тъма. Църквата, тоз бастион на вярата, дяволската змия, сцеди живота от императора и семейството му – всички без един. Наме-
ри ли се наследник, доказателства ще покажа и против клевета. Че аз бях
този, който се бори в защита на нашия повелител.
– В известния нам вариант, ти си този, който убил имперското се-
мейство и си отговорен за разрухата на империята – каза Ейдриън.
– Отгде се е такава приказка явила? От влечугавий език на митроса-
ни змии? Вярвате ли вий, че такава сила се крие у един човек?
– Какво те кара да мислиш, че са убили императора? – запита Олрик.
– Не е въпрос или догадка. Не предположение изказвам аз, а спомен
– пресен като вчера. Аз зная. Там бях и този бях, що свободи единствения
син на императора от гибел в набожни ръце.
– Значи искаш да ни кажеш, че си живял по времето на императора?
Очакваш да ти повярваме, че си на над деветстотин години? – запита
Ройс.
– Ти за съмнение говориш, но никакво нямам аз. Въпрос зададен и
въпрос отвечан.
– Това е просто въпрос, колкото това е просто затвор – отвърна
Ройс.
– Все още не разбирам какво общо има това с баща ми. Защо църк-
вата би го убила?
115
Конспирация за Короната
– Запазен жив по сили на магьосване съм аз, че сал аз наследника
мога откри. Тези змии гледат и се надяват да се схлъзна и дам в ръцете им
плода на Новрон. От любезност интерес към баща ти проявих; и в бър-
зина да отърве натоварени души от следима вина уби църквата баща ти.
Множи се кръвта да багри виновните ръце. Не го очаквах – но чудех се
над злата им жажда, че Ариста предупредих от опасност и поличби зли.
– И затова си искал да дойда тук? Да ми обясниш това? Да ме нака-
раш да разбера?
– Не! Наистина сзовах те аз, но за цел по различен път.
– Каква?
Магьосникът ги погледна; изражението му разкри лек оттенък на ве-
селост.
– Бягство.
Никой не каза нищо. Майрън се възползва, за да седне на каменната
пейка зад него и прошепне на Ейдриън:
– Беше прав. Животът извън абатството е много по-интересен от
книгите.
– Искаш да ти помогнем да избягаш? – запита Ройс невярващо. Раз-
пери ръце и посочи заобикалящата го крепост. – Оттук?
– Наложной.
– Йощ още невъзможно. Измъквал съм се от редица трудни ситуа-
ции, но не и от нещо подобно.
– И с малко си наясно. Мерките от теб съзрени са дреболии. Стени,
пазачи и крепост са грижа последна. Съзри какви вълшебства сковават
ме! Вълшебни ключалки пазят вси врати тук и чезнат като дим и сън с
минаване. И мостът също, че вече се е загубил. Вижте сами – счезнал.
Ройс повдигна скептично вежда.
– Олрик, трябва ми пръстена ти – принцът му го подаде; крадецът се
изкачи и изчезна в тунела. След няколко минути се върна и подаде пръс-