Конспирация за Короната

ме да чуем. Приключихме. Така че защо бихме били толкова глупави да

се опитваме да ти помогнем да избягаш?

– Малък избор съществува за избиране.

– Имаме много възможности – храбро контрира Олрик. – Аз съм кра-

лят и командвам тук. Ти си този, който е безсилен.

– О, не аз запречвам пътя ти, о, принце. Ти разбираш правилно, аз

съм безпомощен – окован в безсилие затворник. Но с нашите тъмничари

трябва да разрешиш спор. Дорде всяка се дума записва и премерва, про-

викни се да те пуснат и поздрави тишината, що ще последва. Викай – и

чуй ехото неотговорено. Затворен с мен сред зидовете на смъртта те ис-

кат.

– Но ако слушат, значи знаят, че аз не съм наследника – каза Олрик,

но храбростта в гласа му бе изчезнала.

– Викни и виж чия истина надвива.

Притеснението на Олрик се появи на лицето му докато първо гледа-

ше към Ейдриън, сетне към Ройс.

– Може да е прав – каза тихо крадецът.

Притеснението се превърна в паника и принцът започна да крещи за-

поведи за освобождението им. Нямаше отговор, никакъв звук от отваряне

на врата или приближаващи се стражи, които да ги придружат до изхода.

Всички (освен магьосника) изглеждаха притеснени. Олрик кършеше ръ-

це, а Майрън така се беше вкопчил в перилата на балкона, като че ако се

пуснеше, щеше да отхвърчи.

117

Конспирация за Короната

– Значи все пак е било капан – каза Олрик. Обърна се към Ройс. –

Извинения за усъмняването ми в уместната ти параноя.

– Дори и аз не очаквах това. Може би има друг изход – Ройс присед-

на на една от пейките и лицето му придоби същото замислено изражение, както когато бе съзерцавал входа на затвора.

За известно време всички помълчаха. Накрая Ейдриън се приближи

до Ройс и прошепна:

– Добре, приятел, тук е мястото, където ми казваш, че имаш този

прекрасно неочакван план за измъкване.

– Имам един, но изглежда почти толкова ужасяващ, колкото алтерна-

тивата.

– Какъв е той?

– Правим каквото ни каже магьосникът.

Погледнаха надолу към небрежно седналия в стола. Сега робата му

изглеждаше с малко по-различен оттенък на синьото. Ейдриън повика ос-

таналите и обясни плана на Ройс.

– Може ли това да е трик? – запита тихо Олрик. – Чиновникът ни

предупреди да не правим нищо, което той ни каже.

– Имаш предвид любезния чиновник, който прибра моста и отказва

да ни пусне? – отвърна Ройс. – Не виждам алтернатива, но ако някой от

вас има друга идея, готов съм да я изслушам.

– Просто бих искал да усетя сърцето си отново – каза Майрън, при-

тиснал длан към гръдта си. – Това е притеснително. Почти се чувствам

като мъртвец.

– Ваше Височество?

Олрик погледна намръщено към крадеца.

– За протокола – не ви бива особено за кралски закрилници.

– Първи ден ми е – сухо отвърна Ройс.

– И вече съм запрян в безвремие. Потръпвам само при мисълта какво

би било, ако имаше цяла седмица.

– Слушайте, не виждам да имаме избор – каза им Ройс. – Или правим