Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
Някъде извън и встрани от него, сякаш четеше в нечий друг ум, той забеляза мисълта, че в наказанието, което тя искаше той да понесе има някаква пукнатина, нещо нередно само по себе си, встрани от това дали наказанието е подходящо или справедливо, някакво практическо недоглеждане, което щеше да го разруши изцяло, ако го откриеше. Той не се опита да го открие. Мисълта отмина, като бележка, която той си отбеляза със студено любопитство, за да се върне отново към нея някога в далечно бъдеще. В него не съществуваше нищо, с което да изпитва интерес или да откликва.
Собственият му ум беше вцепенен от усилието да задържи последните останки от чувството си за справедливост срещу огромния си прилив от отвращение, което лишаваше Лилиан от човешката й форма, въпреки всичките му усилия да мисли, че няма право да го изпитва. Ако тя беше отвратителна, тъкмо той беше причината — това беше нейният начин да приеме болката, никой не може да предпише формата, под която човешкото същество се опитва да понася страданието, никой не може да обвинява, не и той, в крайна сметка, той, който й го е причинил. Но той не видя признаци за страдание в поведението й. Тогава може би грозотата беше единственото й средство, за да го скрие. После той вече не можеше да мисли за нищо друго, освен за това как да понесе погнусата й още един миг, и след това още един.
Когато тя спря да говори, той попита:
— Свърши ли?
— Да, така мисля.
— В такъв случай по-добре взимай влака и се прибирай.
Докато извършваше движенията, необходими за събличането на вечерните си дрехи, той откри, че усеща мускулите си така, сякаш това е краят на дълъг ден с физически труд. Колосаната му риза беше подгизнала от пот.
В него не беше останала нито мисъл, нито чувство, само едно усещане, което сливаше останките и от двете, усещане за благодарност за най-великата победа, която някога беше изисквал от себе си: Лилиан да излезе от апартамента жива.
На влизане в кабинета на Риърдън доктор Флойд Ферис имаше изражението на човек, толкова сигурен в успеха на начинанието си, че да може да си позволи благосклонна усмивка. Говореше с гладка, весела увереност — Риърдън имаше усещане, че това е увереността на професионален картоиграч-мошеник, който е положил огромни усилия да запомни всяка възможна смяна на цветовете и сега знае със сигурност, че всяка карта в тестето е белязана.
— Е, господин Риърдън — каза вместо поздрав той, — не подозирах, че дори и закоравял вълк на обществена служба, стискал толкова много прочути ръце, като мен, все още може да изпита тръпката да се срещне със забележителен човек, но тъкмо това изпитвам в момента, вярвате или не.
— Приятно ми е — каза Риърдън.
Доктор Ферис седна и направи няколко забележки за цвета на листата през октомври, които беше наблюдавал по време на дългото си пътуване от Вашингтон, предприето специално, за да се срещне лично с господин Риърдън. Риърдън не казваше нищо. Доктор Ферис погледна навън през прозореца и коментира вдъхновяващата гледка на фабриката, която, каза той, е един от най-ценните производствени центрове на страната.