Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Идеята, разбира се, била чудновата и смела, но, както изглежда, Симонини вече понатрупал години и знания и не му било до някакви си там игрички с приятели от университета. Видял бил какво е война, свикнал бил със смъртта, за щастие чужда, пък и в негов интерес било да не се озове в занданите, за които му бил споменал Негри ди Сен Фрон.
Естествено, Симонини трябвало да обмисли тези планове подробно, но пък нямал много друга работа. За момента се допитвал до майстор Нинуцо, когото канел на обилни вечери.
— Майстор Нинуцо, сигурно се питате защо съм тук, и затова трябва да ви кажа, че съм тук по заповед на Светия отец, за да възстановя на трона нашия владетел краля на Двете Сицилии.
— Ваш съм, отче, кажете ми какво трябва да направя.
— Значи така, на неизвестна за мен все още дата от Палермо вероятно ще отплава за континента един параход. Този параход ще носи на борда си в каса заповеди и планове, чиято цел е завинаги да унищожат властта на Светия отец и да оклеветят нашия крал. Параходът трябва да потъне, преди да стигне в Торино, заедно с всички хора и предмети на него.
— Нищо по-лесно от това, отче. Може да се използва едно съвсем ново изобретение, което сега се разработва май от американците. Казва се „въгленова мина“. Това е бомба, направена като голяма буца въглища. Скриваш я в купа въглища, с които се захранва пещта на парахода, и като я пуснеш вътре, се загрява и избухва.
— Не е зле. Само че буцата въглища трябва да се хвърли в пещта в точно определен момент. Корабът не бива да избухва нито много рано, нито много късно, тоест нито малко след като е отплавал, нито малко преди да е пристигнал, защото всички ще разберат каква е работата. Трябва да избухне на половината на пътя, далеч от любопитни очи.
— Значи работата е трудна. Като се има предвид, че няма как да се подкупи някой огняр, защото той би станал първата жертва, трябва да се изчисли точният момент, в който съответното количество въглища се хвърля в пещта. А как да стане това не може да каже и вещицата от Беневенто…
— Тогава?
— Тогава, отче, единственото, което върши работа, си остава буренцето с барут с един хубавичък фитил.
— Но кой ще приеме да запали фитила на борда, като знае, че и той ще пострада от експлозията?
— Никой, освен ако не е експерт като мен, слава Богу, жалко, че сме прекалено малко. Експертът може да определи колко дълъг да е фитилът. Едно време фитилите се правеха от сламени тръбички, пълни с черен барут, или пък от връвчици, намазани със сяра, или въженца, намазани със селитра и после намазани с катран. Така никога не можеш да знаеш кога ще стане възпламеняването. Благодарение на Бога от трийсетина години има фитили, които горят бавно, скътал съм няколко метра от тях в подземието.
— И с тях какво?
— С такъв фитил можеш да прецениш колко време е необходимо, докато пламъкът стигне до барута, и според дължината на фитила можеш да избереш за колко време да стане това. Така че ако оръжейникът знае, че след като запали фитила, ще има достатъчно време да стигне до място, където го чака лодка, вече спусната във водата, и корабът се взриви едва когато той е вече на достатъчно разстояние, всичко ще е наред, какви ги говоря, ще е истински шедьовър!
— Майстор Нинуцо, има обаче едно но… Да предположим, че същата тази вечер морето е бурно и няма как да се спусне лодка във водата. Оръжейник като вас би ли поел такъв риск?
— Искрено казано, не бих, отче.
Нямало как да се иска от майстор Нинуцо да иде на почти сигурна смърт. Но пък с някой не толкова досетлив като него би могло и да стане.