Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
В края на януари Ниево се върнал от Милано в Неапол и останал там петнайсетина дни, може би за да събере още документи. После получил заповед да се върне в Палермо, да вземе всички регистри (така се разбира, че регистрите останали там) и да ги занесе в Торино.
Срещата със Симонини била сърдечна и братска. Ниево се поотпуснал, разчувствал се и споделил някои неща за пътуването си на Север, например за невъзможната си любов, която за щастие или за нещастие започнала отново по време на краткото посещение… Симонини слушал и се преструвал на просълзен от печалната история на своя приятел, а всъщност нямал търпение да разбере с какво превозно средство ще заминат за Торино регистрите.
В крайна сметка Ниево проговорил. В началото на март трябвало да замине от Палермо с „Ерколе“ и от Неапол да продължи за Генуа. „Ерколе“ бил достолепен английски параход с две странични колела, с екипаж от петнайсет души и с капацитет да поеме няколко десетки пътници. Историята му била дълга, ала все още не се бил превърнал в стара черупка и си вършел работата добре. От този момент Симонини взел твърдо решение да събере всички възможни сведения, научил в коя странноприемница живее капитанът, Микеле Манчино, и като си поговорил с моряците, получил представа за вътрешното разпределение на кораба.
Тогава надянал пак расото и с печална физиономия отишъл пак в Багерия, дръпнал Бронте настрана и му казал:
— Бронте, всеки момент от Палермо ще отплува един кораб, който ще откара в Неапол Нино Биксио. Дойде моментът ние, последните защитници на трона, да му отмъстим за стореното от него на твоето село. Пада ти се честта да участваш в екзекуцията му.
— Кажете ми какво трябва да направя.
— Това е фитил, времето, за което изгаря, е определено от човек, който знае за тези работи повече и от мен, и от теб. Опаши фитила около тялото си. Един наш човек, капитан Симонини, офицер на Гарибалди, който обаче тайно е останал верен на нашия крал, ще натовари на борда сандък, чието съдържание е военна тайна, и ще нареди сандъкът да е под постоянно наблюдение в трюма от доверено лице, тоест от теб. Сандъкът ще бъде, разбира се, пълен с барут. Симонини ще се качи на борда заедно с теб и като стигнете определена географска ширина и се покаже Стромболи, ще ти заповяда да размотаеш фитила, да го поставиш и да го запалиш. Междувременно той ще спусне във водата една лодка. Дължината на фитила и времето за изгарянето му ще са такива, че да ти позволят да се изкачиш от трюма на палубата, където ще те чака Симонини. Ще имате време колкото искате да се отдалечите от кораба, преди той да избухне заедно с проклетия Биксио. Само че преди това ти не бива да зърваш Симонини дори за миг, нито пък да го доближаваш в случай, че го видиш. Като стигнеш до кораба с каретата, с която ще те закара Нинуцо, ще видиш един моряк, казва се Алмало. Той ще те заведе в трюма и там ще стоиш мирен, докато Алмало не дойде да ти каже, че трябва да направиш каквото вече знаеш.
Очите на Бронте засвяткали, но той не бил чак толкова глупав, така че попитал:
— Ами ако морето е бурно?
— Ако в трюма усетиш, че морето малко люлее, недей да се тревожиш. Лодката е широка и здрава, има мачта и платно, а и брегът няма да е далеч. Пък и ако капитан Симонини прецени, че вълните са прекалено големи, няма да иска да рискува живота си. Тогава няма да получиш никаква заповед и Биксио ще бъде убит някой друг път. Ако заповедта обаче ти бъде дадена, то ще е, защото някой, който разбира от мореплаване повече от мен и теб, ще е решил, че ще стигнете до Стромболи живи и здрави.
Бронте бил въодушевен и прегърнал идеята. Последвали дълги разговори с майстор Нинуцо, за да се задейства дяволският план. При първия удобен случай, облечен почти траурно, така, както хората си представят, че се обличат шпионите, Симонини се представил на капитан Манчино, снабден с разрешително за свободно движение навсякъде, цялото с марки и печати, от което личало, че по заповед на Негово величество Виктор Емануил Втори трябва да се превози до Неапол голям сандък със строго поверително съдържание. За да не се набива на очи и да се смеси с останалия товар, сандъкът трябвало да се сложи в трюма, но до него трябвало ден и нощ да бъде доверен човек на Симонини. Морякът Алмало трябвало да го посрещне, той и друг път бил изпълнявал поверителни мисии за армията, а за останалото капитанът нямало какво да пита. В Неапол за сандъка щял да се погрижи офицер от берсалиерите.