Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Щом пристигнал в Торино, Симонини представил на кавалер Бианко своя доклад и след един ден получил съобщение отново да се яви в късен час на мястото, където го закарала каретата първия път, а там го чакали Бианко, Рикарди и Негри ди Сен Фрон.
— Адвокат Симонини — започнал Бианко, — не знам дали благодарение на близостта, която вече ни свързва, мога да изразя напълно чувствата си, но трябва да ви кажа, че сте безумец.
— Как си позволявате, кавалере?
— Позволява си я — намесил се Рикарди, — и освен това говори и от наше име. Аз ще добавя опасен безумец, дотолкова, че да се запита човек дали да ви остави да ходите из Торино с всичките тия идеи, дето ви се въртят из главата.
— Извинете, може и да съм сбъркал нещо, но не разбирам…
— Сбъркахте, във всичко сбъркахте. Не си ли давате сметка, че след няколко дни, това и последната стрина го знае, генерал Гарибалди заедно с нашите войски ще навлезе в Папските държави? Вероятно след около месец нашата армия ще бъде пред вратите на Неапол. Дотогава ще сме предизвикали всенародно допитване, с което Кралството на Двете Сицилии и неговите територии ще бъдат присъединени официално към Кралство Италия. И ако Гарибалди наистина се окаже благородният реалист, за какъвто го смятаме, ще успее да се наложи дори над луда глава като Мадзини и ще приеме bon gre mal gre71 нещата такива, каквито са, и ще предаде завладените територии на краля, като с това ще се прояви като виден патриот. Тогава ще трябва да разформироваме гарибалдийската армия, те вече са около шестдесет хиляди души и не е много добре да ги оставим да си развяват байрака, затова ще приемем доброволците в армията на Савоите, а другите ще отпратим по домовете им с по някоя и друга пара за довиждане. Все добри момчета, все герои. А вие какво искате, да дадем проклетия ви доклад да го ръфат пресата и общественото мнение, и какво, да кажем, че гарибалдийците, които са на път да станат наши войници и офицери, са всъщност шепа негодници, че повечето от тях са чужденци и са плячкосали цяла Сицилия? И че Гарибалди не е чист като сълза герой, на когото ще бъде благодарна цяла Италия, а е просто авантюрист, победил несъществуващ враг, като го е подкупил? И че до последно е заговорничел заедно с Мадзини да направят Италия република? Че Нино Биксио е кръстосвал острова и е разстрелвал либералите и е колел овчарите и селяните? Ама вие луд ли сте?
— Нали, господа, ми възложихте…
— Не сме ви възлагали да клеветите Гарибалди и смелите италианци, които се биха заедно с него, а да намерите документи, които да доказват, че републиканското обкръжение на героя управлява завоюваните територии лошо, така че да се оправдае намесата на Пиемонт.
— Но, господа, нали знаете, че Ла Фарина…
— Ла Фарина пишеше лични писма на граф Кавур, а той никога няма да вземе да ги размахва къде ли не. Пък и Ла Фарина си е Ла Фарина, човек, който изпитва лична ненавист към Криспи. И после, какви са тия бълнувания за ролята на английските масони?
— Всички говорят за тях.
— Всички ли? Ние не. А и какви са тия масони? Вие масон ли сте?
— Аз не, но…
— Тогава не се занимавайте с неща, които не ви засягат. Оставете масоните да си се пържат в собствената си мазнина.
Явно Симонини не бил разбрал, че всички в правителството на Савоите са масони (освен Кавур може би), а би трябвало да го знае от йезуитите, дето го заобикаляли още от дете. Ала междувременно Рикарди вече бил започнал да му се кара и за евреите и го попитал какво го е прихванало да ги включи и тях в доклада си.
Симонини измънкал:
— Евреите са навсякъде, нали не мислите, че…
— Няма значение какво мислим и какво не мислим — прекъснал го Сен Фрон. — В обединена Италия ще имаме нужда и от подкрепата на еврейската общност, първо, и второ, няма защо да припомняме на добрите италиански католици, че сред пределно чистите герои гарибалдийци има и евреи. Общо взето, след всичките ви гафове има достатъчно основания да ви изпратим на чист въздух в някоя от удобните ни алпийски крепости. Обаче все още имаме нужда от вас. Както изглежда, там все още си стои онзи капитан или полковник Ниево с разните регистри, а ние не знаем, in primis72, дали ги е водил и ги води честно, и in secundis73, не знаем дали е политически полезно да се разгласяват сметките му. Казвате ни, че Ниево има намерение да предаде сметките на нас, и това е добре, но преди да дойдат при нас той би могъл да ги покаже на друг, и това не е добре. По тази причина ще се върнете в Сицилия пак като пратеник на депутата Боджо, за да пишете за новите прекрасни събития, ще се впиете в Ниево като пиявица и ще направите тъй щото тези регистри да изчезнат, направо да се изпарят, да станат дим и пушек и никой да не чуе повече нищо за тях. Как ще го постигнете си е ваша работа, разрешени са ви всякакви средства, разбира се, в рамките на закона, като няма да търсите връзка с нас. Кавалер Бианко ще направи необходимото в Банка ди Сицилия, за да разполагате с толкова пари, колкото ви трябват.
71
Волю-неволю (фр.) — Б.пр.
72
Първо (лат.) — Б.пр.
73
Второ (лат.) — Б.пр.