Кралят на зимата

— Кралю господарю — каза смирено той и тълпата, която беше очаквала да види смъртта на Гундлеус, ахна.

За миг Гундлеус се поколеба, но протегна ръка и докосна дръжката без да каже нищо. Сигурно беше толкова изненадан, че не знаеше какво да каже.

Артър се изправи и прибра меча.

— Положих клетва да защитавам своя крал — каза той, — а не да убивам крале. Какво ще стане с Вас, Гундлеус, син на Мейлир, няма да решавам аз, но Вие ще останете пленник, докато бъде взето решение по този въпрос.

— Кой ще вземе това решение? — попита Гундлеус. Артър се поколеба, очевидно не знаеше точния отговор. Мнозина от нашите воини настояваха за смъртта на Гундлеус, Моргана караше брат си да отмъсти за Норуена, а Нимю искаше с писклив глас плененият крал да бъде предаден на нея и тя да се погрижи за отмъщението. Артър само поклати глава. Много по-късно той ми обясни, че Гундлеус беше не само крал на Силурия, но и братовчед на Горфидид, краля на Поуис, така че смъртта на Гундлеус беше държавен въпрос и не можеше да става и дума за отмъщение. „Аз искам мир, а мир с отмъщение не се гради — призна ми след време той, — макар че може би трябваше да го убия. Едва ли нещата щяха да се развият по-различно.“

Но тогава изправен пред Гундлеус под залязващото слънце край Каер Кадарн, Артър само каза, че съдбата на силурския крал щеше да се решава от съвета на Думнония.

— А Ледуис? — попита Гундлеус. Високата бледа жена стоеше плътно зад него с ужас в очите. — Моля да й бъде разрешено да остане с мен — добави той.

— Курвата е моя — каза Оуейн грубо. Ледуис завъртя глава и се лепна за Гундлеус.

— Тя е моя съпруга — обърна се силурецът към Артър и с това потвърди стария слух, че все пак се беше оженил за своята любовница от неблагороден произход. Това също така означаваше, че бракът му с Норуена е бил фалшив, но този грях към принцесата в сравнение с онова, което Гундлеус й направи накрая беше наистина малък.

— Съпруга или не, тя е моя — настоя Оуейн. Той забеляза колебанието на Артър и добави — Поне докато съветът реши нещо друго.

Искането на Оуейн изглежда не беше по вкуса на Артър, но положението на Артър в Думнония все още беше несигурно. Макар и провъзгласен за един от покровителите на Мордред, макар и един от най-могъщите военачалници в кралството, неговата власт беше равна на властта на Оуейн. Всички бяхме забелязали как след разгрома на силурците Артър беше поел нещата в ръцете си, но с претенциите си върху Ледуис Оуейн беше напомнил на Артър, че двамата имаха еднакви права. Положението беше много неловко, но накрая Артър пожертва Ледуис в името на единството на Думнония.