Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
* Принцип на Уипям от Окам, английски философ от 14в., съгласно който от две възможни теории се препоръчва приемането на по-вероятната. — Б. пр.
Но работата беше там, че понякога простото обяснение се оказваше невярно. Оказваше се нагласено, инсценирано, илюзия, създадена с помощта на огледала и димни завеси. Тя не знаеше за смъртта на Гейбриъл Абът достатъчно, за да прецени каква е истината. Затова се налагаше да остави тази смърт временно настрана. Може би Джорсал щеше да й помогне да свърже някои точки от скритата картинка и да оцвети детайли от фона, когато се видеха тази вечер.
И така, Каролайн Абът. Освен това, разбира се, Ели Маккинън, Мери Спенсър и съпругът й Ричард. Но интересът на Карен бе събуден от Каролайн, защото насилствената смърт не се предаваше по наследство. Освен в случаите, когато на пръв поглед изглеждаше така. А в такива случаи често се откриваха неочаквани нишки, свързващи едната с другата смърт.
Ето, най-сетне го каза. Само наум, но все пак го формулира. И Карен вече търсеше Каролайн Абът в Гугъл в опит да я опознае по-добре - нещо, което досега не се беше постарала да направи. Вече знаеше основните факти - висшето образование на театровед, изучаването на търговската страна на театъра, издигането на собствената й продуцентска къща на гребена на вълната с внушителен брой успехи. Но каква е била жената Каролайн Абът?
Карен беше прочела някъде, че 92 процента от хората, търсещи информация в интернет, така и не стигат до втора страница. След това вече внимаваше да продължава да се рови, следейки след очевидните и по-страничните резултати. И ето че на трета страница намери едно интервю с Каролайн Абът, архивирано и предоставено за ползване от едно от по-претен- циозните женски списания.
23.
CЦEHA СЛЕД СЦЕНА
Запознайте се с жената, която побеждава момчетата от тЕатралния Уест Енд в собствената им игра
От ФенелаДрейк
Дори да ходите често на театър, надали името на Каролайн Абът ви е известно. Но вероятно сте приели възторжено някои от продуцираните от нея постановки. Тя е продуцентът зад половин дузина хитове в Уест Енд, които след блестящи отзиви на критиката гастролират навсякъде из Британските острови.
Сред постановките, които тя е представила пред възторжената публика, са „Обади ми се!“, „Да става, каквото ще“, „Удивителни непознати“ и най-нашумялото представление през изминалия сезон, „Лудо обожание“. И като че ли това не е достатъчно, тя отглежда сама две палави момчета, Уил и Гейбриъл.
Запознахме се в офиса й, в тясна джорджианска сграда в Сохо. Офисът е приветлив, с меки дивани, внушително орехово бюро и прекрасен изглед към Сохо Скуеър. Каролайн, облечена в копринен пуловер на „ Никол Фархи“ и черен панталон по тялото, ми обясни, че от малка била влюбена в театъра. Но никога не е имала желание да стане актриса. „Родителите ми обичаха да ходят на театър и ме водеха на всякакви пантомими и мюзикъли. От самото начало се пристрастих. Но нямах желание да бъда на сцената, да пея и да танцувам. Никога не са ме вълнували светлините на рампата. Онова, което ме очароваше почти колкото самите постановки, беше мисълта как ли са осъществени. Веднага щом пораснах достатъчно, се записах в местното любителско театрално дружество. На дванайсет години бях вече асистент на помощник-режисьора, отговарях за реквизита, а на четиринайсет бях пълноправен инспициент. Знаех, че съм открила призванието си.“
Но родителите на Каролайн съзнавали колко несигурна може да бъде една кариера в театъра, затова настоявали тя да постъпи в университет. „Идеята беше да имам нещо, към което да се обърна, ако се проваля. Казах им, че ще запиша английска литература, но в последния момент смених специалността на английска литература и театрознание - усмихва се тя. - Както можете да предположите, това беше повод за някоя и друга разправия. Но аз знаех точно
какво искам и бях твърдо решена да го постигна.“
Как е получила първата си възможност в избраната кариера?
„Късмет, щастлива случайност, да бъдеш на подходящото място в подходящия момент, наречете го както искате. Работех като сервитьорка в една закусвалня на две улици оттук, в самото сърце на театралния квартал. Един от редовните посетители, които беше ръководител на разпоредителите в един от. големите театри на Шафтсбъри Авеню, един ден се появи много мрачен. Попитах го какъв е проблемът и той каза, че помощничката му напуснала без предупреждение. Казах си „Сега или никога“, поех си дълбоко дъх и му обясних, че аз съм човекът, който му трябва, Бог да го благослови, той реши да поеме риска.“