Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
— Не оспорвам тези факти — закима Хешо. — А моите хора нямат търпение да тласнат във възходяща посока гражданството ни. Не можеш обаче да оспориш, че някои министерства — най-вече Министерство на защитата — показва притеснителна липса на емпатия.
Кимнах и на масата се възцари мълчание. Докато се хранехме, открих, че вниманието ми е привлечено от нещо, което чувствах през всичкото време. Зова на звездите. Полето на Към звездите за заглушаване на сайтоничните умения ги беше заглушавало, но на тази станция чувах песента отново. Не различавах какво се казва, но звукът дълбоко в ума ми означаваше, че станцията изпраща комуникации.
Оставих вилицата и затворих очи, представих си как летя сред звездите, точно както ме беше учила бабчето. Усетих как се нося. Може би… може би нямаше да е трудно да последвам невидимите пътища. Дали някои от тях не отвеждаха към Метален рой и силите, които Върховните бяха инсталирали там?
Нямаше нищо, което да ми даде насока. Усетих обаче и нещо друго. То жужеше, беше ми познато. Какво беше това?
Брейд, осъзнах аз, познах чувството. Тя не е в стола, но е наблизо.
Отворих очи и се огледах. Стаята беше пълна с извънземни създания, които се хранеха и пиеха — или някои подобни на канари същества изсипваха течности върху главите си.
Усещането долиташе отвън. Извиних се на другите на масата и казах, че трябва да отида до тоалетната. Мориумур ми посочи къде е и аз се измъкнах от стола, погледнах в посоката, която ми показа Мориумур. В коридора имаше няколко врати, всяка с табела, която показваше каква е тоалетната в нея.
Погледнах в другата посока, откъдето идваше усещането за Брейд. Не виждах пазачи, затова се промъкнах по коридора.
Чувството стана по-силно, когато спрях пред една от страничните врати. Тя беше открехната и аз надникнах. Брейд беше вътре. Говореше с група диони и Уинзик.
17.
Коленичих до вратата, опитах се да подслушвам какво говорят Уинзик и останалите официални лица.
— Слушай! — заговори Ем-бот в ухото ми и аз едва не отскочих настрани. — Спенса, какви ги вършиш? — Стиснах зъби и се съсредоточих над звуците, които долитаха иззад вратата. — О! — продължи след малко Ем-бот. — Да не би да се криеш? Какво не е наред? Изчислявах полета ни обратно до Към звездите. Ти нямаше ли да ходиш да отделяш телесни течности в тоалетната? Спенса, да не би да си ги отделила на неподходящо място? Затова ли се криеш?
— Млъквай — промълвих, доколкото бе възможно, тихо. — Опитвам се да шпионирам.
— Ооооо — досети се Ем-бот.
Останалите говореха твърде тихо и значката-преводач не хващаше казаното. Чувах приглушени гласове, но не разбирах абсолютно нищо.
— Искаш ли да усиля чувствителността на гривната за аудио, а след това да прехвърля превода направо в ухото ти, така че значката да не те издава? — попита Ем-бот. — Това ще ти помогне да шпионираш по-ефективно.
— Да — прошепнах.
— Добре. Няма нужда да ми се сопваш.
Той изключи дистанционно значката, след това започна да предава гласовете от стаята право в предавателя в ухото ми. Гривната беше много по-чувствителна от значката или нормалния ми слух и Ем-бот се справяше чудесно при изолирането на гласовете от общия шум.
— … трябваше да се види, че ще бъде пълна катастрофа — заяви един от служителите. — Тези пилоти на дронове са обучени да се бият с човеците в резервата Метален рой! Стрелбата им беше твърде агресивна.
— Тези жертви са истинско нещастие. — Това беше гласът на Уинзик. Той говореше спокойно. — Но не е нужно да се притесняваш от реакция. Беше случайност, не проява на агресия.
— Има дванайсет загинали! — обади се друг. Тези диони съвсем не бяха спокойни, когато бяха отделени. Навън се представяха много по-спокойни, особено когато разговаряха с онази горила бърл. — Горките семейства!
— Горките семейства ще бъдат унищожени, ако не подготвим бойна част, която да окаже отпор на гробокопачите — отвърна Уинзик. — Олеле, олеле. Отговорниците ми в министерството ще се погрижат всички викове за несправедливост да заглъхнат. Изпълнихте добре задълженията си.
— Да, но… — заговори друг. — Докато мислиш, че тестът е бил успешен… Беше ли нужно да доведеш жената тук, Уинзик? Тя ме кара да се чувствам неловко.
— Олеле, олеле, Тизмар — рече Уинзик. — Тревожиш се твърде много. И то за грешните неща! Я се замисли за Министерство на интеграция на видовете, които настояват да допуснат някои особено агресивни видове в надпреварата. Куна е замислил нещо. Новодошлата, Аланик, използва човешки бойни стратегии. Нейните хора са опасни след дългото сътрудничество с бича и трябва да останат изолирани.