Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Здравната книжка, моля!
Вкара някакви данни в компютъра си, без да вдигне глава.
— Десет долара!
След като взе парите и ги постави в чекмедже, жената продължи:
— Лекар за първично медицинско обслужване на вашия син е доктор Уитсън, но той днес не приема. Имате ли други предпочитания?
На Лус ѝ се искаше да попита защо доктор Уитсън не приема, но знаеше, че няма смисъл да се оплаква. Ако доктор Уитсън го нямаше, значи го нямаше. Да пита за него не би го довело тук.
— Не. — Тя се усмихна, опитвайки се да установи някакъв контакт. — Но колкото по-скоро, толкова по-добре.
Жената направи справка с екрана на компютъра, натисна още няколко клавиша.
— Доктор Джадра ще приеме Рамиро след двайсет и пет минути. Седнете и ние ще ви повикаме.
Думите просто сами изскочиха:
— Но няма свободни места…
Жената хвърли един поглед към чакалнята през рамото на Лус.
— Някое ще се освободи всеки момент.
После погледна зад нея:
— Следващият.
Докато Рамиро дремеше унесено, Лус взе един брой от последния „Сан Франциско Магазин“. В стаята имаше много такива с все същата снимка на корицата — уверената физиономия на бял американец. Лус четеше английски добре и скоро разбра причината за многобройните екземпляри: статията беше за директора на „Парнас здраве“ — нейната осигурителна компания. Името на мъжа бе Тим Маркъм. Той имаше красива съпруга, три хубави дечица и куче. Живееше в голяма къща в Сийклиф и на всички снимки, които му бяха направили, се усмихваше. Лус огледа чакалнята. Тук никой не се усмихваше.
Тя се взира в лицето още известно време, после погледна към болното си момче и вдигна очи към часовника на стената. Върна се на усмихнатото лице на господин Маркъм и почете още малко от статията. Нещата в живота му вървяха добре. Наистина компанията му преживяваше някои трудности на растежа, но Маркъм се справяше с тях. А междувременно пациентите му продължаваха да получават отлично медицинско обслужване — и това бе най-важното. Това бе наистина най-важното за него. Страстта на живота му.
Най-после, най-после една сестра повика Рамиро. Лус прегъна списанието и го мушна в чантичката си. После двамата преминаха по дълъг коридор до една мъничка стая без прозорци, в която имаше кушетка за преглед, застлана с хартия, умивалник с плот, малка библиотечка и етажерка. Плакати с изгледи от планините и плажовете на Калифорния, които може би някога са били в ярки цветове, сега висяха избелели и полуразлепени на стените. Рамиро легна на масата и каза на майка си, че му е студено, затова тя го покри с палтото си. Лус седна на оранжев пластмасов стол, извади списанието и зачака отново.
В 12:22 Джадра чукна на вратата веднъж, отвори я и влезе. Дребничък и акуратен, напълно плешив, лекарят се представи, докато разглеждаше графика си.
— Напрегнат ден — каза той с тон на извинение. — Надявам се, че не ви се е наложило да чакате дълго.
Лус се постара да изглежда любезно.
— Не прекалено много.
— Днес сме малко притеснени. Двайсет лекари и някъде осем от тях са хванали от този вирус, дето обикаля наоколо. — Той поклати глава уморено. — Значи ти си Рамиро.
— Си. — Синът ѝ беше отворил наново очи и се бе изправил.
— Как се чувстваш?
— Не много добре. Гърлото ми…
Джадра извади дървена пръчица от кутия на плота.
— Е, хайде да го погледнем. Изплези си езика колкото можеш повече и кажи „А-а-а“!
Този оглед отне около десет секунди. Когато свърши, Джадра постави ръка на вратлето на момчето и го опипа внимателно.
— Така боли ли? Ами така?
— Само когато преглъщам.
Пет минути по-късно Лус и Рамиро бяха отново навън. Бяха прекарали в клиниката над два часа. Това бе струвало на Лус десет долара — повече, отколкото изкарваше за един час, плюс заплатата ѝ за цял един ден. Доктор Джадра бе прегледал Рамиро за по-малко от една минута и бе диагностицирал възпаленото му гърло като „вирус“. Трябвало да взема детски тайленол и лекарство за гърло от продаваните без рецепта. Той обясни, че с вирусите е така. Симптомите изчезват от само себе си най-много за четиринайсет дни или за две седмици, както се случи.
Това, предположи Лус, беше шега. Но тя не успя да я разсмее.