Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

ГЛАВА ВТОРА

Може би в никоя страна няма толкова религиозни празници, колкото в Мексико. Смята се, че фиестите17 помагат много за христианизирането на туземците, затова календарът на светиите е твърде много обогатен в тази лъжовно свещена земя. Почти всяка седмица има някакъв празник, шествие с хоругви и свещеници, облечени като за жертвена сцена от „Писаро“18; с ракети, фойерверки и коленичили в праха глупави граждани, всички със свалени шапки. Това прилича твърде много на лондонското шествие Гай Фокс19 и има почти същото въздействие върху нравите на обществото.

Разбира се, падретата20 не уреждат тези обредни представления само за развлечение. О, не — те не биха сторили такова нещо! В такива случаи се раздават — не безплатно, то се знае — разни „благословийки“, indultos21, поръсвани със светена вода, така че докато е в покаяние, нещастният вярващ бива прекрасно „оскубан“, като същевременно му се обещава кратък и лек път към небето.

Тези церемонии са лишени от каквато и да е възвишеност. Това са всъщност дни за развлечение и нерядко може да се види коленичил вярващ да се старае да заглуши крякането на петела за борба22, скрит под сарапето му. И всичко това става в светия божи храм.

В такива празници колениченията в църквата привършват набързо; а след тях идва ред на комарджийниците, конните надбягвания, повалянето на бикове, боя на петли и разни други по-незначителни забавления. При всяко от тях можете да срещнете свещеника, извършил богослужение сутринта, и да заложите, ако желаете, вашия долар или дублон23 срещу неговия.

Сан Хуан е един от fiestas principales24 — един от най-забележителните мексикански празници. В този ден — особено по селата в Ню Мексико — къщите съвсем опустяват. Всички се запътват към някоя по-известна местност — обикновено някоя близка поляна — да гледат игрите: надбягвания с коне, поваляне на бикове, бой на петли и така нататък. Промеждутъците се запълват с игра на комар, пушене и ухажвания.