Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Събранието — изборният ръководен орган на Колегиум, заседава в сградата на Амфиофоса.
„Скокливата мома“ — въздушният кораб на Йонс Аланмост.
Кристалната, Нефритената и Сатенената партии — политически партии в Соларно.
„Еска Воленти“ — ортоптерът на Таки.
Великата академия в Колегиум — културното сърце на Равнините.
Равнинската чет — войска от бежанци под командването на Салма.
Мерсери — рицарски орден на водните кончета.
Форумът на умелите — дуелистко общество в Колегиум.
Рекеф — тайната служба на Империята.
Кутията на сенките — артефакт, съдържащ в себе си сърцето на Даракион.
Скрири — магове първенци на молецородните.
„Звездно гнездо“ — гигантски въздушен кораб, който осородните използват за нашествието в Соларно.
Крилатите фурии — прякорът на Седма имперска армия.
След победата си над сарнианците в Битката при релсите генерал Малкан се готви да поведе армията си срещу самия Сарн, за да унищожи военния капацитет на Равнините. Съюзът, договорен от Стенуолд в Сарн, все още набира сила, а междувременно Равнинската чет на Салма е единствената, която може да забави похода на Империята.
През изтеклата зима осородните са прибавили към своите владения паешкия Соларно, както и планинската обител Тарн. Сложните манипулации на скририте и тяхната агентка Зареа водят до поверяването на губернаторския пост в Тарн на Тегрек, който тайно симпатизира на каузата им, понеже самият той е маг, но е крил уменията си от своите сънародници.
Междувременно Дрефос, майсторът занаятчия от помощната войска на Империята, е получил заповед да отнесе тайните си оръжия в Сзар, защото местното пчелородно население се е разбунтувало след смъртта на своята царица, държана като заложник срещу тяхното безропотно подчинение. Между помощниците на Дрефос е Касзаат, родом от Сзар, тя е и любовница на Тото, бивш студент на Стенуолд.
Опитът да върнат Кутията на сенките в Колегиум се проваля, след като Тиниса, попаднала под контрола на комарородния Уктебри, напада Ахеос и го ранява тежко. Междувременно кутията е вече в ръцете на Уктебри, който е обещал на император Алвдан, че ще я използва, за да го дари с безсмъртие. Ала магьосникът заговорничи със сестрата на императора да отстранят Алвдан и да качат на трона Седа, която да властва като безсмъртна императрица.
1.
Защо винаги се случва нещо такова?
Нелепа мисъл за човек, който тръгва на война, но войната още не беше започнала, а мнозина от приятелите на Стенуолд вече бяха пострадали… пострадали при това при изпълнението на задачи, които той им беше поставил. Никога нямаше да забрави ужаса, който изпита, когато донесоха Спера. А сега това.
„Този път Ахеос. О, Че, бедната ми Че, какво ти дойде до главата.
И не само до нейната.“
— Толкова съжалявам — промълви той. Понечи да сложи ръка на рамото на Тиниса, но тя се дръпна като опарена.
— Не мен трябва да съжаляваш — каза момичето.
За пръв път виждаше повереницата си в такова състояние. Тиниса беше вървяла през живота без страх, с красивото лице и вродената грация на паякородната си майка, със смъртоносните умения на богомолкородния си баща и с непреклонната самоувереност на истинска колегиумка. А сега стоеше на прага на лечебницата в Академията, не смееше да влезе, но не искаше и да си тръгне. В лечебницата почти нямаше свободни легла — мнозина още се възстановяваха от раните, получени по време на векианската обсада. Вътре беше и Ахеос, лежеше със затворени очи, а сивата му кожа беше толкова бледа, че изглеждаше почти бяла. Още не се беше събудил, още не беше проговорил. Лекарите се въздържаха от прогнози дали изобщо ще дойде в съзнание.
До леглото седеше Че и държеше ръката му. Тиниса не отделяше очи от нея, макар да се виждаше, че гледката й къса сърцето. Именно нейният меч беше посякъл Ахеос. Не по нейна воля обаче — в това Стенуолд беше сигурен и без уверенията на баща й, че Тиниса е действала под въздействието на магия. Фактът, че е наранила Ахеос, беше трагедия сама по себе си, но за Тиниса несъмнено най-страшна беше раната, която неволно беше нанесла на доведената си сестра — скръбта, която беше причинила на Че, невинната и наивна до глупост Че, която никога вече нямаше да е същата.
Тиниса потръпна и Стенуолд се досети за какво си мисли: „Откъснах я от себе си завинаги.“
— Тази война тепърва ще взема жертви — промърмори той. Отново се сети за Спера, за пореден път се върна към мига, когато сарнианските войници донесоха изтерзаното телце на дребната мухородна. Спера вече ходеше, дори летеше по малко, но никога нямаше да забрави какво са й сторили. „И не друг, а собствените ни съюзници! За какво са ни осите, щом сами се опваме на масата за изтезания.“