Чародейката

неща за вършене.

Нито един от близнаците не помръдна.

– Имаме нужда от някои отговори – рече предизвикателно Джош. – Не може

просто да очаквате от нас да...

– Ще отговорим на всичките ви въпроси, обещавам – прекъсна го Изида. После се

извърна и топлотата в гласа £ изчезна. – Сега трябва да вървим.

Вирджиния Деър се канеше да мине покрай близнаците, когато спря и погледна

към Джош.

– Щом Изида и Озирис са ваши родители... тогава вие какви сте? – попита тя.

Хвърли поглед през рамо към Дий, а после се обърна и тръгна към кристалния

кораб.

Софи погледна към брат си.

– Джош... – започна тя.

– Нямам идея какво става, сестричке – каза той, отговаряйки на неизречения £

въпрос.

Суха, дрезгава кашлица привлече вниманието им обратно към Дий. Макар че

слънцето пламтеше ярко в небето, старецът се бе свил на кълбо и трепереше,

увил ръце около тялото си, за да се стопли. Чуваше се как зъбите му тракат. Без

да каже и дума, Софи свали червения си анорак и го подаде на брат си. Той се

взря в него за секунда, после кимна и пристъпи напред, за да коленичи до Дий.

Нежно загърна анорака около Магьосника и го нагласи около рамената му. Дий

кимна благодарно, белите му очи се навлажниха от чувства и той стисна здраво

анорака.

– Съжалявам – каза Джош. Знаеше какъв е Дий и на какво е способен, но никой

не заслужаваше да умре по този начин. Погледна през рамо. Изида и Озирис се

качваха във виманата.

– Не можете просто да го оставите тук – извика той.

– Защо? Да не предпочиташ да го убия, Джош? – попита със смях Озирис. – Това

ли искаш? Това ли искаш, Дий? Мога да те убия веднага.

– Не – казаха едновременно Джош и Дий.

– Неговите четиристотин и осемдесет години го застигат, това е всичко. Скоро ще

умре от естествена смърт.

– Това е жестоко – каза Софи.

– Честно казано, като се имат предвид проблемите, които ни създаде през

последните няколко дена, смятам, че съм доста милостив.

Джош се обърна пак към Дий. Съсухрените устни на стареца се размърдаха, а

дъхът му излизаше с тежко пъхтене.

– Върви. – Една ноктеста длан се сви около китката на момчето. – А когато

изпитваш съмнения, Джош – прошепна той, – следвай сърцето си. Думите могат да

са лъжовни, образите и звуците могат да се манипулират. Но това... – Дий потупа

по гърдите на Джош. – Това винаги е истинско. – Той докосна пак гърдите на

момчето и ясно се чу шумоленето на хартия под тениската му. – О, не, не, не. –

Лицето на Магьосника посърна. – Кажи ми, че това не са липсващите страници от

Сборника – прошепна той с пресеклив глас.

Джош кимна пак.

– Те са.

Дий избухна в нещо като смях, което се превърна в разкъсваща кашлица. Той се

преви надве, мъчейки се да си поеме дъх.

– Носил си ги през цялото време – прошепна.

Джош кимна пак.

– От самото начало.

Тресейки се от безмълвен смях, Дий затвори очи и се отпусна по гръб на