Чародейката

когато устните му се изтеглиха назад, за да оголят остри бели зъби. Мъжът с

бръснатата глава изведнъж хвана с две ръце главата на Дий, така че палците

легнаха върху скулите на безсмъртния, и го вдигна нагоре, докато краката му не се

отделиха от земята.

– А за какво ни е един глупак... или още по-зле, калпав инструмент! – Сините очи

на Озирис бяха на едно ниво с тези на Магьосника. – Помниш ли деня, в който те

направих безсмъртен, Дий? – прошепна той.

Докторът се замята, а очите му бяха ококорени от ужас.

– Не – ахна той.

– Когато ти казах, че мога да те направя отново човек? – рече Озирис – Атанасия-

яисаната – прошепна той и захвърли Магьосника настрана.

Дий полетя във въздуха и докато падне на земята в краката на Вирджиния Деър,

вече беше старец: смален, съсухрен вързоп от дрипи, със сбръчкано лице, сива

коса, която падаше на кичури по копринената трева около него, с млечнобели от

пердета очи, с посинели устни и клатещи се във венците зъби.

Софи и Джош гледаха с ужас създанието, което само преди секунди беше кипящ

от живот човек. Сега той бе невероятно стар, но още жив, още съзнаващ. Софи се

обърна, за да впери поглед в мъжа, който приличаше на баща £, който звучеше

като баща £... и осъзна, че изобщо не го познава. Нейният баща – Ричард Нюман –

беше мил, любящ човек. Той не би бил способен на такава жестокост.

Озирис видя изражението £.

– Съди ме, след като узнаеш всички факти – каза той ледено.

– Софи, едно от нещата, които още не си научила, е, че понякога милосърдието е

слабост – каза Изида.

Софи заклати глава. Не беше съгласна. И макар че гласът бе на Сара Нюман,

чувствата не бяха. Софи винаги бе познавала майка си като един от най-милите и

щедри хора.

– Докторът никога не е заслужавал милосърдие. Той е човекът, убил хиляди,

докато търсеше Сборника; човекът, чиято амбиция унищожи цели нации. Той е

човекът, който би убил и двама ви, без изобщо да се замисли. Трябва да помниш,

Софи, че не всички чудовища имат звероподобен облик. Не си хаби състраданието

за такива като Джон Дий.

Докато жената говореше, Софи улови трепкащи отсенки от спомените на

Вещицата от Ендор за двойката, известна като Изида и Озирис. Вещицата

презираше и двамата.

С титанично усилие Дий вдигна лявата си ръка към господарите си.

– Служих ви в продължение на векове... – изграчи той. Това го изтощи и

Магьосника рухна обратно на тревата. Сбръчканата му кожа се бе изопнала по

главата, очертавайки черепа отдолу.

Изида не му обърна внимание. Погледна към Вирджиния Деър, която бе останала

неподвижна през цялото това време.

– Безсмъртна, светът скоро ще се промени до неузнаваемост. Онези, които не са

с нас, са против нас. А онези, които са против нас, ще умрат. С кого си ти,

Вирджиния Деър?

Жената се изправи грациозно и небрежно завъртя дървената флейта в лявата си

ръка, при което във въздуха затрептя самотна нота.