Чародейката

преди да направим своя ход.

– Мога ли да ти напомня, че сме само четирима? – каза Прометей.

– Ах, да. – Нитен се извърна от бинокъла, за да погледне групичката. –

Предполагам обаче, че враговете ни не знаят това. – Той се усмихна. – Можем да

ги накараме да вярват, че сме много повече.

– Призракът на Хуан Мануел де Аяла е затворен на острова – каза Пернел, –

прикован завинаги към него. Има и други привидения. Те ми помогнаха да избягам.

Сигурна съм, че пак ще ни помогне. Би направил всичко, за да защити своя остров.

Нитен се усмихна.

– Призраците и духовете са полезни за отвличане на вниманието. Но за битка с

чудовищата ще ни трябва нещо по-веществено. За предпочитане със зъби и нокти.

Устните на Пернел бавно се извиха в усмивка, която бе ужасяваща.

– Е, разбира се, и Ареоп-Енап е на Алкатраз.

Прометей се завъртя.

– Стария паяк! Мислех, че е мъртъв.

– Когато го видях за последно, беше отровен от ухапванията на милиони мухи.

Уви се в твърд пашкул, за да се изцери. Но е жив.

– Ако можем да го събудим... – измърмори Прометей. – Той е... – помълча малко

и поклати глава – ...той е страховит в битка.

– Като казвате Стария паяк... – започна Нитен, – за голям паяк ли говорим?

– Голям е – отвърнаха едновременно Никола и Пернел.

– Много голям – добави Пернел. – И невероятно могъщ.

Прометей поклати глава.

– Познавах го, когато бе още красива жена, преди Промяната да я завладее.

Промяната рядко е милостива, но мисля, че към нея бе особено жестока.

Голяма група усмихнати японски туристи се скупчиха наблизо и започнаха да

правят снимки на острова, един на друг и на летящите над главите им червено-

зелени папагали. Безсмъртните и Древният приеха това като знак да се преместят

по-нататък по кея.

– Трябва да задържим чудовищата на острова – каза тихо Никола, докато

вървяха. – Ако всички са на едно място, ще е по-лесно да защитаваме града.

Прометей поклати глава.

– Не става дума само за защита на града, Никола. Трябва да унищожим тези

зверове. А времето не е на наша страна. Гарантирам ти, че всяка зла твар по

Западния бряг на Америка в момента се насочва насам. Всеки Тъмен древен идва

заедно със слугите си. Не можем да се бием с всички.

– Не е и нужно – каза твърдо Нитен. – Трябва да се съсредоточаваме върху

всеки враг поотделно. Дайте да се справим първо с това пред себе си. – Той кимна

към острова. – Тъмните древни възнамеряват да пратят тези създания да посеят

ужас и объркване в града. Ако успеем да го предотвратим, ще навредим на

плановете им. И да, сигурен съм, че идват още, но те са отделни единици и ние сме

повече от способни да се справим с тях.

– А и не е задължително да сме само четирима – каза Пернел. – Има и други –

безсмъртни като нас или безсмъртни, които служат на миролюбиви Древни или

Потомци. Те ще застанат на наша страна. Трябва да се свържем с тях.

– Как? – попита Прометей.

– Имам телефонните им номера – каза Пернел.