Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Уолт придърпа един стол на колелца до леглото и подпря ръце на рамката от неръждаема стомана. Щеше да посегне към ръката й, но се спря.
Тя хвана дланта му, при което тръбичката на системата се изпъна.
— Това ли искаше да направиш?
— Да. — Той погледна към дръпнатата завеса.
Фиона пусна ръката му.
— Всичко е наред — въздъхна тя, долавяйки неговата неохота. Грешно я изтълкува като смущение.
Той съжали, че тя отдръпна ръка. Съжали, че се бе озърнал назад. Съжали, че не може да вижда на няколко секунди в бъдещето, за да знае кога да се въздържи от някое глупаво действие.
— Системата — обясни тя, като проследи погледа му — е просто предпазна мярка. Все за нещо трябва да ти вземат парите.
— Служебната застраховка ще покрие сметката.
— Глупости — възрази Фиона. — Не бях на работа.
— Ти винаги си на работа.
— Аз съм цивилна служителка, при това на непълно работно време. Работя по желание на шерифа. Последния път, когато проверих, това не носеше някакви облаги.
— Е, значи не си гледала достатъчно внимателно. Ти работиш по мое желание, а желанието ми е нашата полица да покрие разходите. Някога виждала ли си сметка от посещение в спешното отделение?
— Ще се въздържа от протести до момента, в който разбера за какво говорим.
— Така е по-добре.
— Какво беше онова „Ох, мамка му!“? За лицето ми ли се отнасяше?
— За общото състояние — рече той. — Болничният халат… Да лежиш тук така… А лицето ти… Харесвам лицето ти. Нямам оплаквания.
— Лекарят гарантира, че няма да останат белези. Някои рани ще се излекуват по-бързо, други — по-бавно, но няма за какво да се тревожа.
— Ти спаси един живот — напомни й той.
— Имам нужда от помощта ти.
— За какво?
— За Пам…
Пам беше другата шефка на Фиона, редакторка и собственичка на „Маунтин Експрес“, седмичния вестник на Кечъм и Сън Вали.
— Много хора правеха снимки — поясни тя.
— Миговете на героизъм обикновено получават такова внимание.
— Не искам снимката ми да се публикува.
— Съмнявам се, че в случая ще имаш право на глас. Веднъж скромността ти и навикът ти да се спотайваш ще отстъпят пред нуждите на читателите. Предполагам, че Пам ще я пусне на първа страница.
— Не може да го направи! — рече предизвикателно Фиона.
— Но ще го стори, колкото и да протестираш.
— Вестникът се разпространява безплатно. Няма значение какво има на първа страница.
— Но когато е интересен, ще раздадеш повече бройки и следващия път ще искаш по-големи суми за реклама.
— Ти на чия страна си? Имам нужда от теб, Уолт.
— Това е фалшива скромност: спасила си живот.
— Снимката ми не може да бъде публикувана в този вестник. — Тонът и поведението й се промениха. Физическата болка и шокът в очите й отстъпиха на гнева.
— Добре… Сигурно трябва да го обсъдим.
— Не мога. Тази работа няма да стане. Просто искам да говориш с нея, да я убедиш.
— И защо настояваш за това?
— Понеже съм нейна служителка. И твоя… Поговори с нея като работодател с работодател и измисли нещо, някаква причина, каквато и да е, само и само да не пускат снимка.
— Ако се опитваш да събудиш любопитството ми, успя — въздъхна Уолт. — Какво ти става, по дяволите?
Фиона като че ли бе готова да му разкрие нещо, но се въздържа.
— Защо не си откровена с мен? — попита той и гласът му сякаш споделяше нейната загриженост.
Зърна отражението си в една повърхност от неръждаема стомана. Имаше широко лице, леко момчешко, и добродушни очи. Косата му бе къса и преждевременно посивяваше. Бившата му жена го бе посъветвала да си я боядиса, но той бе устоял. Изведнъж се замисли отново върху тази идея.
— Трябва да я убедиш да не публикува никакви снимки. Напомни й, че аз съм цивилна служителка в твоя офис — на непълно работно време — и искаш да защитиш личния ми живот. Измисли каквото пожелаеш.
— Съществува една подробност, наречена свобода на пресата…
— Точно затова не мога да го поискам аз. Като идва от теб, ще има много по-голяма тежест.
— Службата ми е такава, че не мога да отправям подобни искания, без да съм в състояние да ги обоснова. Никога не съм го правил, макар че често съм бил против дадена снимка да бъде публикувана. На няколко пъти сме скривали очите на човека с черна лента. За това бих могъл да я помоля, но трябва да имам причина.