Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]

– Уха, че яко... Ние тук приспиваме змейовете и змеиците с книгите на Теллалов... – захилиха се магьосниците.

– Чудесно! Не съм чувал за този господин, но виждам, че идеята ви е ясна. Така че да действаме! Първото нещо, което трябва да направите, е да си измислите име...

– Какво имаш предвид? – почеса се озадачено по темето Калоян.

– Ами когато след време хората започнат да разказват митове и легенди за вас, някак си няма да е благозвучно, ако повествованието започва примерно така: „И в лето незнайно група пияндета от „Бръснатата жаба“ се сбраха и победиха могъщия вампир Недоклециан...“.

– Аха-а-а! – плесна с ръце чичо Пенчо. – Искаш да кажеш, нещо като „Тимур и неговата команда“?

– Уф, Пенчо, тоя комунизъм, дето си закърмен с него, ще ти скапе мозъка някой ден... – въздъхна Калоян. – Стига с тия простотии, ами дайте да измислим нещо по-качествено.

– „Веселата алкохолна дружина“? – плахо предложи млад полуверец с прясно набола брадичка от забутаните в ъгъла маси.

– Тц, ще ви бъркат с Робин Худ, пък и доста гейски ми звучи – отсякъл Били.

– „Непобедимите клиенти“?

– Да бе, и след десет минути Силвестър Сталоун ще ви цъфне на вратата, за да ви съди за авторски права...

Насъбралите се надигнали чаши и замислено отпили. Тишината, съпровождаща търсенето на вдъхновение, била толкова плътна, че човек можел да чуе как хлебарките се изнасят на пръсти през задната врата.

– Сетих се! – плеснал се по челото Били няколко чашки по-късно.

Всички подскочили стреснато и се загледали в младия магьосник.

– Как ви звучи „Клуб на Отчаяните Съпрузи“?

– Е как това да не е гейско, пък моето да е... – промърморил полуверецът.

– Напротив, това е много мъжкарско име! „Клуб“ навява асоциации с англичани, джентълмени, хора на честта, които държат на думата си. „Отчаяните“ е намек, че няма да се спрете пред нищо, за да постигнете целта си. „Съпрузи“ пък подсказва, че сте улегнали, държите на семейството и на останалите фамилни ценности в живота. Е, и бъзикът с онзи сериал си е добър, но това е без значение...

– Не знам за вас, момчета, но на мен също ми допада – обадил се Калоян иззад бар-плота.

Мераклиите за слава също закимали одобрително един след друг.

– Значи, решено! – викнал Били, докато разсеяно си доливал от забравеното от бармана шише пред него. – Наздраве, дружина, и да ви е честито новото име!

Останалите го подкрепили с мощен рев и дрънчене на чаши, халби и прочие стъклария.

Историята мълчи колко алкохол се е изпил през въпросния знаменателен следобед и каква част от него е бил платен (вече ви казах, че въпреки сравнително крехката си за магьосник възраст Били разполагаше с манталитета на дърт квартален авантаджия). Когато станало ясно, че налягалите под и върху масите са повече от съумяващите да се държат на краката си, нашето момче културно си взело довиждане с всеки един от будните, издялал руната „Б“ на тезгяха, за да могат „отчаяните съпрузи“ да се свързват с него при необходимост и, зареден с енергия и добро настроение, се запътил към портала, за да се пренесе в някой по-цивилизован свят. Без значение кой – единствените му желания били да не смърди на шкембе чорба и чесън и да има „Зелена котка“. Изпитвал крещяща нужда да си допие. Метаболизмът му бе като добре смазана машина – може би затова никой никога не го бе виждал пиян.