![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
— А ако ти беше казал, че ти е взел ножа, ти щеше ли да му повярваш, като ти е казал да ми дадеш камъните? — попита Самуна.
— Не — призна си Риг.
— Мисля, че е постъпил правилно — заяви Самуна. — Освен ако не краде, но защо тогава да те кара да дадеш камъните на мен и да слага ножа в моя багаж? Не, мисля, че каквото и да се случи, излиза, че само аз няма да загубя всичко свое.
— Заради какво ли бихме могли да си загубим нещата? — запита се Риг.
— Ако гемията потъне, и Самуна ще си изгуби нещата.
— Ако гемията потъне, всички ще се удавим.
— Аз мога да плувам — възрази Умбо. — Риг също може. Като риба! Ти не можеш ли?
— Аз съм войник. Вечно бях в доспехи и бих отишъл право на дъното. Защо ми е тогава да се уча да плувам?
— Това е полезно умение — изтъкна Умбо. — Особено за хора, които живеят край реката и лодкарите могат да ги изхвърлят в нея.
— Повечето лодкари също не могат да плуват — осведоми ги Самуна.
— Значи наистина са тъпи — заключи Риг.
— Идеята е да си останем в гемията — рече Самуна.
— Вижте! — възкликна Умбо.
Те най-сетне се бяха изкачили над светещите кълбета и сега техният блясък вече не им пречеше да виждат горната половина на Кулата. Виждаха, че камъкът свършва недалеч над тях с широка площадка, опасваща цялата й вътрешност. Тя беше препълнена с поклонници.
— Движение! — подкани ги кисел мъж зад тях и те продължиха. Но няколко погледа нагоре показаха на Риг, че от пръстеновидната площадка се издигат повече от десетина каменни колони и оформят вертикални ребра, които крепят металните стени. Спомни си от наблюденията на Кулата отвън, че някъде от средата металната обшивка се огъваше навътре. И затова не се изненада, че каменните колони се извиват навътре точно по извивката на метала и се събират заедно високо горе в пръстен от метал и камък. Над него металът оформяше прост купол, без никакви каменни подпори.
Това бе чудо на проектирането и конструирането — Бащата го беше научил достатъчно на принципите на архитектурата, за да разпознае техниките, чрез които караш камъка да носи собственото си тегло и това на метала. Хрумна му, че металът трябва да е много, много тънък, иначе камъкът нямаше да издържи тежестта му.
Стигнаха до площадката и се отдалечиха от рампата за изкачване. Началото на рампата за слизане бе на срещуположната страна, а между тях във въздуха висеше огромна топка. Светещите кълба отдолу и няколко отгоре осветяваха цялата й повърхност. Ала сега се виждаше, че те са окачени на жици, спускащи се от пръстена горе, а сигурно имаше и телове, крепящи по-голямото кълбо. Повърхността му бе изрисувана по начин, непонятен за Риг. Не приличаше на картина или нещо подобно, цветовете бяха убити, грозни и не си подхождаха. Имаше яркожълти линии, които разделяха по-големи полета в зелено и кафяво, и те като че блестяха. Но рисунъкът им беше безсмислен. Може би медна пита, изградена от пияни пчели?
— Това е светът — обади се Умбо. — Това там е картина на света.
Сочеше едно място на повърхността на голямото кълбо.
— Виждаш ли? Това, червеното петно, там е Ареса Сесамо. А онова бялото, то е О. Синята линия е река Сташик. Значи Водопаден брод е малко по-ниско долу.
— Значи жълтите линии са стените — заключи Самуна. — Аз съм пазил стените и като че съвпада. Но какво ли е останалото?
— Целият свят.
Риг вече го бе проумял.
— Баща ми ме е учил, че целият свят е кълбо, отвсякъде кръгло, също като това.
— Това е… смахнато — възпротиви се Умбо. — Нали всички ще паднем.
— Не, не, една сила ни дърпа към центъра на света и така ни крепи на повърхността. „Надолу“ всъщност е към центъра.
— Риг… — обади се Самуна. — Никой не знае какво има зад стената. Никой в цялата история на човечеството не е минал през нея, за да види.
— Но през нея се вижда, нали? — попита Риг.
— Не много надалече — отвърна Самуна. — Най-много няколко левги, по ясно време. Недостатъчно, за да опознаеш нещата толкова надалече, както показва тази карта. Ако изобщо е карта.
— Карта е — настоя Умбо. — Хайде, не може да е случайност това, че показва течението на реката, О е бяла точка, а столицата — червена!
— Не може ние да сме първите, които са го разбрали, ако наистина е карта — заяви Риг. — Защо не сме чували нищо за това?