![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
Заради потока от поклонници, които прииждаха и се връщаха, беше невъзможно да стигнат с каретата толкова близо до Кулата, колкото им се искаше.
— Тъкмо ни е сгодно — рече Самуна. — Трябва да ни пуснеш с Умбо напред да платим за трима души, защото щом пазителите на Кулата те погледнат, ще надуят три пъти цената. Или още повече.
— Тогава аз ще платя на кочияша… Ще му платя достатъчно, за да ни изчака. Колко време се стои вътре?
— Никога не е достатъчно — отвърна Самуна.
— Достатъчно за какво?
— Да видиш всичко или да разбереш какво виждаш — поясни кръчмарят.
И двамата с Умбо слязоха от каретата — тоест Самуна слезе, а Умбо направо скочи от нея и хукна напред. Риг поговори с кочияша — той не спираше да повтаря: „Ще ви чакам тук, млади господарю, ще видите!“, а Риг му повтаряше: „Но нека се договорим за цена, иначе ще си помислите, че съм ви измамил“, без да добави „или обратното“, а кочияшът повтаряше „О, младият господар е щедър, веднага си личи, аз вярвам в щедростта на младия господар“, и това бе достатъчно, за да подлуди Риг. Той погледна към Кулата, видя наблизо Самуна и Умбо да разговарят с един от облечените в екстравагантни униформи стражи и се зачуди дали им е поне наполовина толкова трудно да договорят цена, колкото на него. Докато стоеше и наблюдаваше приятелите си, чу до себе си глас. Гласът на Умбо. Говореше толкова бързо, че не можеше да го разбере.
Риг се обърна към него, а после отново погледна натам, където го виждаше — точно до Самуна. Двамата Умбовци бяха облечени различно и този до него изглеждаше притеснен, уплашен и ужасно сериозен. Риг веднага разбра какво става. По някакъв начин бъдеща версия на Умбо бе успяла да научи как да проследява диря назад във времето, собствената диря на Риг. И го бе проследил, за да го предупреди за нещо. Умбо забави малко темпото — Риг забелязваше, че изговаря думите трудно, ала те пак излизаха толкова бързо, че той едва успяваше да го разбере.
— Дай камъните на Самуна, за да ги скрие! Веднага!
Риг кимна, за да покаже, че е разбрал, и видя как Умбо се отпуска с облекчение и в същия миг изчезва.
После отиде до мястото, където кочияшът поеше конете.
— Размислих — заяви той. — Виждам, че тук има много карети, така че нека ви платя, задето ни докарахте тук, а после, ако случайно се срещнем и ни откарате обратно до пристанището, още по-добре. Но междувременно сте свободен да качите други пътници.
Мъжът назова цената за возенето. Изглеждаше страшно разочарован. Риг знаеше, че сумата е твърде завишена, но я удвои и плати на кочияша, който се поклони, взе да се умилква и така противно да се подмазва от благодарност, че момчето с радост се обърна и припна към другите. Те също закрачиха към него и Самуна размаха пропуск за трима посетители за целия ден. Риг му благодари, но после ги поведе встрани от кулата.
— Къде отиваме? — попита Умбо.
— Скоро ще отидем в Кулата — отвърна Риг. — Но първо нещо трябва да се случи.
— Какво? — попита Самуна.
— Ще ти кажа там, където не могат да ни подслушат половината поклонници тук.
Те се упътиха към мъжките тоалетни, ала ги подминаха. Чак когато намериха усамотено място зад стената, Риг спря, обърна се към зида и извади от панталоните си малката кесия със скъпоценни камъни.
— Какво правиш? — прошепна дрезгаво Самуна. — Върни кесията в панталоните си!
— Не, господине! — отвърна Риг. — Давам ти я да я пазиш.
— Защо? Някой джебчия може да я вземе и от мен, както и от теб.
— По-тихо! — сгълча го Риг. — Предупредиха ме.
— Кой? — попита Умбо.
— Ти — отвърна Риг.
Умбо погледна Самуна, после пак приятеля си.
— През цялото време бях със Самуна, на тебе и дума не съм ти казал.
— Ще се наложи да му обясниш това по-късно, Умбо — рече Риг. — Но предупреждението дойде от теб. Ти беше много разтревожен. Каза ми да дам камъните на Самуна и че той трябва да ги скрие веднага.
— Какви ги говориш?
— Умбо ще ти обясни по-късно. А сега вземи тази кесия и я скрий… някъде, където ще е на сигурно място за няколко дни или за няколко седмици или за година… Не знам колко далеч в бъдещето се е намирал Умбо, когато е успял да се върне и да ме предупреди.
— Това означава, че ще се науча как да го правя! — възкликна Умбо, едновременно въодушевен и несигурен.
— Засега го приеми на вяра — рече му Риг. — Щом аз мога да ти поверя богатство, и ти можеш да повярваш на мен и Умбо, че не сме побъркани.