![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
— Но аз съм проектиран за вечно съществуване — обясни заменимият. — Ако няма никакви намеси.
— Не е ли прелестно? Заменим, ала вечен. Ще можеш да се връщаш назад и да наблюдаваш всяка част от човешката история, която си пожелаеш. Ще гледаш как разграждат пирамидите. Как ледените епохи си отиват и идват на обратен ход. Ще видиш съживяването на измрелите динозаври и как метеор изскача от Мексиканския залив.
— Няма да имам полезна задача. Няма да мога да помагам по никакъв начин на човечеството. След твоята смърт моето съществуване няма да има смисъл.
— Сега вече знаеш как се чувстват хората непрекъснато.
Намираха се на пристанището. Всичките им нови дрехи бяха прибрани в куфари, готови да бъдат натоварени на гемия от много по-висока класа. И тогава Риг се огледа назад към град О. Оттук той едва различаваше върховете на белокаменните сгради над струпаните край пристана къщи и складове. Но си спомни какво щеше да види пак, докато гемията отплава все по-далече от О.
— Ще сме страшни глупаци да прекараме цели седмици в О и така и да не посетим кулата — рече той.
— Така си помислих и аз — съгласи се Самуна — но ти настояваше да тръгнем веднага щом се получиха парите.
„Тогава защо не ми предложи да я разгледам?“ — за малко да попита Риг. Но после се сети за две неща: първо, Самуна все пак беше предложил, макар и с намеци от рода на „Всичките тия поклонници са тръгнали към Кулата… какво ги интересува градът?“ и „Хората цял живот живеят в О, а така и не отиват до Кулата“. Но това изобщо не беше настоятелният начин, по който той даваше съвети навремето, и затова Риг не ги бе възприел като съвети, а като подигравки към поклонниците и местните. И второ, тъкмо тази промяна Риг не смееше да критикува от страх, че нещата ще се влошат още повече. Сега Самуна се държеше с него като с богатите клиенти, които лошият късмет бе натирил в неговия хан. На дневен ред бе почтителността, граничеща с раболепие — Риг я виждаше у прислугата в странноприемницата, виждаше я и у Самуна, черта, която досега не бе се проявявала у кръчмаря, дори и когато двамата с Подмокрената намериха камъните.
Те знаеха, че струват много пари, но не можеха да си представят колко, нито пък вярваха, че Риг е способен да опази богатството си. Не беше ли ги придружил Самуна точно за да не измамят Риг? Неведнъж беше повторил: „Изглежда в края на краищата изобщо не съм бил нужен, ти се оправи с тях екстра“, и всеки път Риг го уверяваше, че ако го нямаше Самуна, никой не би го приел сериозно и той би изгубил всичко още щом някой посегне да го вземе.
— Аз не съм боец, Самун. Ти си боец. Затова като погледнат теб, ще им се наложи да изслушат мен.
Но Самуна не вярва дълго в това, ако изобщо беше повярвал. Той благоговееше пред уменията на Риг да води преговори. „Говореше като офицер“ — беше казал. Е, ако сержантите даваха такива мекушави и нерешителни съвети на офицерите си, цяло чудо беше, че някой някога е печелил битка!
И затова Риг не оспори мекото „казах ти аз“ на Самуна.
— Ти нали каза, че си струвало да се види? — рече той. — Е, да я видим сега.
Само едно махване с ръка беше нужно на някакъв кочияш, за да се поклони на Самуна — останал си все така твърд с хората, които смяташе за равни или по-долни от себе си. Само след минута той, Риг и Умбо вече се намираха в карета, а багажа си оставиха на грижите на капитана на гемията.
Два часа им бяха нужни, за да стигнат до Кулата на О — един, за да се промъкнат през дългия цяла миля лабиринт от улички, които водеха до най-близката градска порта, и още един, за да изминат петте мили по пътя до основата й. Пътят, по който минаха, всъщност беше разчистената площ покрай градската стена, предназначена да накара врага да изкачи хълма и да се изложи напълно на обстрела на защитниците на града. Те се придържаха толкова близо до нея, че изобщо не виждаха Кулата, докато не излязоха от един завой, и ето я и нея — издигаше се над тях и изглеждаше висока колкото Високата скала.
— Но не е висока колкото нея — рече Умбо, когато Риг му го каза. — Ние живеем на две мили от нея, а скалите изглеждат така чак когато се отдалечиш на пет мили.
— Това е най-високото нещо, което съм виждал — отсече Самуна.
— Трябва по-често да се качваш нагоре по реката — посъветва го Умбо. — Да станеш истински привик.
— Целта на живота ми — отвърна Самуна.