Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Не знаех, че е незаконно. Нашият учител в училище ни показа карта. По-малка от тази, но на нея беше изобразена реката и Ареса Сесамо край устието й, и големият залив. Той ни каза и че светът е кръгъл, само дето аз си помислих, че има предвид, че опасващата ни стена е кръгла. Кръгла като чиния, не като топка. Въпреки че като се замисля, той каза „кръгъл като топка“, а аз просто не разбирах как е възможно това.

— Сигурно този ден не съм бил на училище — обади се Риг.

— Ти повечето дни не беше. Почти никога не идваше.

— Мой учител беше Баща ми.

— Противозаконно е учител в училище да има такава карта — рече Самуна.

— О, той я беше начертал сам, мисля. На дървена плоча. С тебешир. И… после замина.

— Колко време след като ви показа картата? — попита Самуна.

— Не знам, след това. Само веднъж ни я показа.

Риг слушаше и оглеждаше стените.

— Деветнайсет каменни колони крепят стените. Деветнайсет земи, оградени от стени, и деветнайсет ребра в Кулата. Деветнайсет не е удобно число за математически изчисления. Да разделиш окръжността на Кулата на деветнайсет, това си е щуротия, освен ако не са го направили, за да бъде броят им равен на броя на земите.

— Мислиш ли, че ако това наистина са други земи, те може да са населени от хора? — попита Умбо.

— Във всички тях има червени, бели и сини точки — изтъкна Риг.

— Момчета! — подвикна им Самуна. — Представа си нямате колко противозаконен е този разговор.

— Ти си бил на стената — рече Риг. — Имаше ли хора от другата страна?

— Никой не отива чак до Стената — поясни Самуна. — Колкото повече се приближаваш, толкова повече ти кънти в ушите и получаваш пулсиращо главоболие. Ако се приближиш прекалено, ще откачиш.

— Значи си я виждал само отдалече? — попита Риг.

— Ние пазим предела, защото там обичат да ходят много престъпници, предатели и бунтовници — достатъчно близо, че другите хора да не припарват, но не чак толкова близо, че да полудееш. В известен смисъл това си е достойно наказание за тях — главоболието и шумът. Но нашата задача беше да влизаме в зоната на болката и да ги прогонваме извън нея. За да не продължават да излизат от нея и да тършуват, нападат и вербуват.

— Ако и от другата страна е същото, то дори и там да има хора, те не биха приближили до стената повече от вас — разсъждаваше Риг. — И затова няма да видят никого от нашата страна, както и ние — от тяхната.

Самуна ги придърпа към себе си, здраво обхванал раменете им.

— Много силно говорите. Мисля, че вече знам защо твоят аз от бъдещето се е върнал да ни предупреди.

— Не — възрази Умбо. — Ако са ни арестували за приказки, щях да кажа на себе си и на Риг просто да си мълчим.

— Е, аз ви го казвам — отсече Самуна. — Вашият учител сигурно е дошъл тук, замислил се е над видяното и е запаметил картата, доколкото е могъл. Обзалагам се, че е станало точно така. Защото всеки войник — по-точно всеки сержант и по-висшестоящ офицер — би могъл да разпознае картата, ако дойде от тази страна на сферата. А после може и да я запамети. Но войниците щяха да знаят, че трябва да си затварят устата. И никога, никога да не чертаят непозволени копия.