Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Кърмата на кораба — уточни Рам. — В посока Земята.

— Червено изместване.

— Ако се движехме към Земята, би трябвало да е със синьо изместване.

— Това е аномалия — обясни заменимият. — С всеки изминал миг ние все повече се приближаваме до Земята и все пак изместването е червено. На компютрите им е много трудно да се справят с противоречивите данни.

— Сравни градуса на червеното изместване с червеното изместване, когато сме били в същото положение на път за гънката.

Заменимият реагира моментално. Това беше обикновена проверка на данните и на човешкия ум му се струваше, че не е отнела никакво време.

— Червеното изместване е идентично на записаното по време на пътуването към Космоса.

— Тогава ние просто повтаряме пътуването към Космоса — заключи Рам. — Корабът се движи напред, тласкан от двигателите. Но ние вътре в кораба се движим назад във времето.

— Тогава защо не наблюдаваме себе си такива, каквито сме били преди два дни по време на пътуването към Космоса? — попита заменимият.

— Защото този вариант на самите нас не се движи във времето в същата посока като нас — отвърна Рам.

— Казваш го, все едно в това има някакъв смисъл.

— Ако се разплача и се разкряскам, ти ще престанеш да ме приемаш сериозно.

— Аз вече не те приемам сериозно — отвърна заменимият. — Моето програмиране изисква да пазя твоите последни изявления във временната папка, защото те не могат да се съгласуват с данните.

— Всъщност е много елегантно — заобяснява Рам. — Корабът е същият кораб. Всичко в него, което няма нужда да се променя, си остава точно такова, каквото е било по време на пътуването към Космоса. То заема същото място и същото време. Но потокът от електрически данни и инструкции, който протича през компютрите, твоят роботски мозък и моят, човешкият, и физическите ни движения в пространството не са същите, защото нашата причинно-следствена връзка се движи в друга посока. Ние се движим през същото пространство като по-ранните ни същности, но не се намираме в същия времеви поток и затова сме невидими един за друг.

— Това е невъзможно обяснение — възрази заменимият.

— Тогава измисли по-добро.

Този път заменимият изчака дълго време. Стоеше съвсем неподвижно, докато Рам нарочно и без да е гладен, слагаше храна в устата си, дъвчеше я и я гълташе.

— Нямам по-добро обяснение — рече най-сетне заменимият. — Мога да разсъждавам само върху информация, върху която вече са разсъждавали успешно.

— Тогава, предполагам, точно затова сте имали нужда от човешко същество, което да е в съзнание след скока — заключи Рам.

— Рам… — рече заменимият. — Какво ще се случи с нас, когато този кораб стигне до Земята?

— В някакъв момент или двете версии на кораба ще се разделят и вероятно ще експлодират, или ние ще се отделим от кораба и ще умрем в студения Космос, или просто ще стигнем до Земята и ще продължим да живеем на заден ход, докато аз умра от старост.