Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Проверяват хората — посочи Риг.

Забеляза го само защото видя сливащите се дири на много стражи, които се отделяха от общия поток на влизащите и излизащи от Кулата поклонници. Приближаваха се към място, където хората се тълпяха. И усети как ужасът от предупреждението на Умбо от бъдещето изплува на повърхността.

— Търсят някого — рече той.

— Затова проверяват всички — додаде Самуна.

— Отдели се от нас — нареди му Риг.

— Не — отказа Самуна.

— Има прекалено много стражи, не можеш да ги пребориш. Ти трябва да останеш на свобода. Затова Умбо ни е предупредил да дадем всичко на теб, не разбираш ли? Отдели се от нас. Изостани, не прави резки движения в погрешна посока.

— Знам как се прави. Благодаря, момче — отвърна Самуна, ускори леко крачка и се запромъква напред в тълпата. Докато вървеше, свали горната си дреха и я метна на ръката си, като подпъхна под нея и шапката си. Риг остана доволен, като разбра, че инстинктът му е подсказал същото, което и знанията — на войника.

Но след малко Самуна се промъкна обратно при тях.

— Това е Бъчваря, банкерът — съобщи той. — Той ще ме познае по лице.

— Бъчваря? — учуди се Риг.

— С него има двама офицери от Народната армия, карат го да проверява всеки преминаващ. Единият от офицерите е много високопоставен, сигурен съм, че е генерал.

— Мислех, че в Народната армия няма чинове — рече Умбо.

— Нямат знаци за чиновете — уточни пренебрежително Самуна. — Но генералът си е генерал. Виж, Риг, ако Бъчваря не оглеждаше всяко лице поотделно, щеше да ме види — аз бях на видно място.

— Може би търси някого другиго — предположи Умбо.

Но Риг знаеше, че по някаква причина, под някакъв предлог Бъчваря ги е предал.

— Върни се в Кулата на О и изчакай няколко часа.

— Бъчваря просто ще им каже да ме потърсят вътре — възрази Самуна.

— Не — рече Риг. — Ще им кажем, че си ни зарязал преди часове, защото си бил уморен и не си искал да се изкачваш. Парите у теб ли са?

— Повечето. Но те все пак ще претърсят багажа ми — отвърна Самуна.

— Ще се опитам да ги накарам да пуснат и Умбо — рече Риг. — Бъчваря иска мен.

— Откъде знаеш?

— Защото аз съм притежателят на парите — обясни Риг. — Трябваше да се досетя, че е прекалено хубаво, за да бъде истина.

Умбо се обади със зачервено лице:

— Самун, аз не сложих ножа в твоя багаж.

— Защо? — попита Риг.

— Къде си го сложил? — попита Самуна.

— Зад едно буре с осолено месо в трюма на гемията — отвърна Умбо.

— Сетих се — отвърна Самуна, а после изостана в тълпата, направи се, че търси нещо и тръгна срещу течението на потока, уж за да го намери.

— Защо излъга за ножа? — попита Риг, щом двамата с Умбо продължиха напред към стражевия пост.