Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Доколкото разбирам, разположението на звездите около сегашната ни позиция не е такова.

— Правилно — потвърди заменимият.

— Колко време звездите изглеждаха по записания тук начин?

— Сканирането бе повторено три наносекунди по-късно и разположението на звездите беше точно такова, каквото беше непосредствено преди скока.

— Значи сме извършили скока, а после сме се върнали обратно — заключи Рам.

— Така изглежда.

— И сме сигурни, че това не е просто засечка? Че компютрите не са „уловили“ онова, което е било предвидено да уловят?

— Не, защото звездното поле около целта не съвпадаше напълно с предвиждането.

— Покажи ми разликата — настоя Рам.

Звездното изображение на неговия холоекран се промени и показа жълти и зелени точки вместо бели.

— Най-близките звезди проявяват най-голяма разлика, а най-далечните — най-малка — установи Рам.

— Не винаги.

Заменимият посочи няколко изключения.

— Това се очаква, защото нашите наблюдения над вселената се основават на остарели данни — светлина, която е трябвало да пропътува деветдесет светлинни години, за да стигне Земята.

— Астрономите не са ли взели това под внимание?

— Взели са го — потвърди заменимият, — но отчасти боравеха с догадки.

— Хайде да играем на една игра — предложи Рам. — Ами ако разликата между предвиждането и онова, което е било наблюдавано в този интервал, по-малък от три наносекунди, може да се обясни не с грешка на астрономите, а с хода на времето? Има ли някакъв момент в бъдещето или в миналото, когато звездите биха имали това разположение относно звездната система, която е наша цел?

Една секунда. Две секунди.

— Преди единайсет хиляди години приблизително — отговори заменимият.

— И затова, когато сме осъществили скока през засичаща, квантувана гънка във време-пространството, гънката ни е преместила не само в пространството, а и назад във времето.

— Това е едно от обясненията — съгласи се заменимият.

— И затова сме били запратени в предишната ни позиция във време-пространството, само че вървейки назад.

— Така би изглеждало — отвърна заменимият.

— Това би трябвало да изразходи огромна енергия — рече Рам. — Да бъдем преместени единайсет хиляди години назад в историята, а после да отскочим обратно в съвремието, като се обърне ходът на времето.

— Би могло, ако разбирахме как точно се получава това.

— Моля те, нареди на компютрите да изчислят кои физични закони биха обяснили напълно еднакъв разход на енергия за две операции — преминаване през гънката към миналото и връщането обратно, но с обръщане на посоката.

Умбо се мъчеше да не гледа Бъчваря сърдито. Тъп и объркан — ето как трябваше да изглежда. И затова заоглежда офицерите. Самуна беше прав — лицето на този с по-измачканата униформа беше напълно безизразно, но имаше нещо в стойката му, в килнатата настрани глава, което предполагаше, че той очаква да го забелязват и да му се подчиняват.