Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Освен ако не ме убият — предположи Риг. — Ако падна във водата и се удавя, и затова си ме накарал да дам камъните на Самуна, за да…

— Щях да ти кажа да не се давиш — каза Умбо. — А ако съм искал да открадна камъните, щях да ти кажа да ми ги дадеш.

— Значи вече си мислил за това? — попита Риг.

— Я си пикай! — сопна му се Умбо.

Щом приключиха, Самуна се върна.

— Къде ходи? — попита го Умбо.

— Млъкни! — сряза го той. — А сега какво? За какво е всичко това?

— С Риг решихме, че каквото и да ни очаква, то вероятно не е най-лошото нещо на света. Тоест знаем, че ти и аз ще оживеем, каквото и да се случи с Риг.

— Аз не ти ли казах да млъкнеш! — сопна му се Самуна и този път думите му прозвучаха сериозно.

Те показаха пропуска си за трима на други стражи, а не на онези, с които Самуна бе разговарял преди това, за да не видят богаташките дрехи на Риг и да решат, че са ги лишили от полагащия им се по право рушвет. После се вляха в тълпата от поклонници, която влизаше в Кулата.

Въпреки че отвън беше метална, отвътре конструкцията бе изградена от здрав камък, с тънка, тясна рампа, която се изкачваше по спирала покрай вътрешните стени. Нямаше нито един прозорец, ала вътре беше ярко осветено от вълшебни кълба, увиснали във въздуха.

— Рампата е стръмна — отбеляза Самуна.

— Аз мога да изтичам чак догоре — заяви Умбо. — Ти не си във форма.

— Изтичай де! — предизвика го Самуна.

— Не — намеси се Риг. — Рампата е тясна и ти трябва само някой поклонник да се издразни и да те бутне.

— Но аз не мога да умра — упорстваше Умбо. — Защото в бъдещето съм жив, щом съм се върнал и съм те предупредил да постъпиш еди-как си.

— Може пък да си възкръснал — възрази Риг.

— Я стига, това е невъзможно!

— Да се върнеш от бъдещето е невъзможно — настоя Самуна. — Казахте, че ще ми обясните.

Всички останали поклонници напред по рампата и зад тях бяха увлечени в свои си разговори. С нормален глас Риг и Умбо му разказаха за своите способности и какво можеха да правят заедно.

— Онзи нож още ли е у теб? — попита Самуна. — Не е изчезнал и нищо му няма, така ли?

— В багажа ми е — отвърна Риг.

— Абе не точно — обади се Умбо.

Риг въздъхна.

— Какво, твоето бъдещо аз се върна назад във времето, за да ти каже да го вземеш и да го сложиш в своя багаж ли?

— Всъщност е в багажа на Самуна — уточни Умбо.

— Значи ти вече си знаел, че някаква бъдеща твоя версия ще ни прави светски визити?

— Той… Аз… ме събуди тази сутрин и ми каза да го направя, а после изчезна, преди да успея да го попитам нещо. Мисля, че моето аз от бъдещето не умее добре това и не съм можел да остана повече от няколко секунди. Както и да е, не ти казах, защото от къде на къде ще ми повярваш, че просто не крада ножа? После ти си получил предупреждението си и то е изглеждало много по-важно от моето. Искам да кажа, това е цяло състояние в скъпоценни камъни, а ти го даде на Самуна.