Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Гората мълчеше в този час преди зазоряване, но Сирус, нейната вятърна фурия, донасяше всеки шум до Амара така, сякаш се разнася ясно точно до ухото й. Шумолене на дървета при най-малкия порив на вятъра. Пърхане на сънливи птици, шум на пера. Нещо се промъкваше горе по дърветата, може би катеричка се подготвя за ранен старт на деня или някакъв нощен гризач пълзи обратно към гнездото си.
Раздаде се шумолене — може би елен, който си проправя път през храстите. А може би — не. Амара фокусира Сирус върху звука и откри втори шум — този на триене на плат върху плат. Това не беше елен, а нейната цел.
Тя се обърна по посока на звука и бавно се придвижи напред, запазвайки абсолютна тишина, като напълно се фокусира върху своята невидимост. Да се научиш да използваш изработеното от фурии облекло беше много по-просто, отколкото очакваше, и със сигурност много по-лесно, отколкото да използваш създаден от фурии воал. Всичко, което трябваше да направи, беше да се концентрира върху цветовете на заобикалящата среда и да ги проектира върху плата, при което той ги абсорбира и имитира, превръщайки се в още едно размито петно на заобикалящия фон.
Разбира се, дизайнерката-изобретател, която продаваше скъпите дрехи, щеше да събори небето с крясъците си, когато чу как нейното изобретение, разработено като последен писък на модата, ще бъде използвано.
Тази мисъл накара Амара да се усмихне. Съвсем малко.
Все още не виждаше нищо, когато слухът й подсказа къде е нещото, и друго вече нямаше значение. Тя изпъна лъка с бавно, отработено движение, след което пусна стрелата. Стрелата стремително полетя напред и от нищото се появи размита фигура, която в крайна сметка се превърна в тази на съпруга й. Тъпата дървена стрела не представляваше смъртна заплаха, но когато той отметна маскировъчния си плащ и мръщейки се, потърка ребрата си, Амара също изпита болка.
— О — промърмори тя, като свали наметалото си и се показа, — извинявай.
Той се огледа за миг, забеляза я и кимна.
— Няма нищо. Всичко е наред. Какво мислиш?
— Трябваше да използвам Сирус, за да проследя звуците на придвижването ти. Нито веднъж не те забелязах, дори когато знаех къде си.
— Както и аз теб, дори когато те проследих с помощта на земна магия. Бих казал, че наметалата работят — каза Бърнард и я дари с усмивка, която бързо се превърна в гримаса. — Инвидия Акватайн може би не би пожертвала и гарваново перо за Империята, но изглежда усета й за мода става полезен.
Амара се засмя и поклати глава.
— Когато шивачката чу, че искаме да разпори роклите и да ги префасонира в пътни наметала, си помислих, че ще започне да бълва пяна от устата си — още повече, когато едното трябваше да бъде направено за теб.
Бърнард безшумно се насочи през храстите и, както винаги, въпреки размерите си почти не раздвижи клонките и листата.
— Сигурен съм, че достатъчно количество сребро и злато са облекчили симптомите.
— Това зависи от счетоводителите на Гай — самодоволно каза Амара. — Аз имах кредитно писмо с печата на короната. Всичко, което тя можеше да направи, беше да се надява, че не съм някаква хитра измамничка, използвала водно призоваване, за да се превърне в Амара Калдерон.
Бърнард спря за секунда, примигвайки.
— Моето.
Тя наклони глава.
— Какво?
— Това е… името на моя Дом.
Амара набръчка нос и се разсмя.
— Ами да, милорд. Изглежда е така. Всички твои писма са подписани: „Негово превъзходителство, граф Бърнард Калдерон“, нали помниш?
Той не й се усмихна в отговор. Изражението му, напротив, беше много загрижено. Той мълча замислено през целия път, докато вървяха обратно към лагера след последното тестване на новата екипировка. Амара крачеше до него, без да казва нищо. Така или иначе това нямаше да откъсне Бърнард от мислите му. Понякога на съпруга й му беше нужно време, за да облече мислите в главата си в думи, така че трябваше — поне обикновено — просто да изчака.
— Това винаги е било моя работа — каза накрая Бърнард. — Мое призвание. Мой дълг като холтър. Източникът ми на препитание.
— Да — каза Амара, кимайки.
Той направи широк жест на североизток, към Рива и домът им в Калдерон.