![Целувката на змията [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/7/celuvkata-na-zmiyata-bg-download.jpg)
Целувката на змията [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-003-5
- Переводчик: Петя Христова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:
Мат се усмихна окуражително.
— Ела по-близо. Зрението ми се замъгли.
— Без докосване — каза тя.
— Не — кимна той с глава, изглеждаше сериозен — Без докосване.
Роклята се свлече около коленете й, тя пристъпи извън нея и се приближи към леглото. Остана по дълъг корсаж и жартиери, които придържаха чорапите й. И понеже Фрея беше подбрала всичко, се беше принудила да не носи нищо под корсажа.
Мат нададе тих вой. Очевидно се наслаждаваше, докато я наблюдаваше облегнат назад и Ингрид усети погледа му като физическа ласка.
После стана от леглото, коленичи до нея и с треперещи ръце започна нежно да разкопчава жартиерите и да събува чорапите й един по един. А тя му позволи. Той махна фибите от косата й и тя се разпиля по раменете й. Остави го да дръпне презрамките от раменете й и коприната падна на земята. Обърна се и се прикри с косата и ръцете си. Трябваше да му каже. Но не знаеше как. Думите бяха заседнали в гърлото й, сякаш беше глътнала камък.
Мат се отдръпна.
— Обърни се — каза той. — Нека те огледам.
Тя направи, каквото й каза, подготвяйки се. Никога не се беше събличала пред мъж. На никого не беше позволявала да се доближи толкова нито до тялото, нито до сърцето й…
— Ела тук — изръмжа той, като че ли не можеше да чака и секунда повече, свали я на леглото и силните му ръце докосваха бедрата й. Целуваше корема й, караше тялото и да настръхва. Свали тениската си и легна на леглото така, че тялото му да покрива нейното. Усещаше възбудата му, когато се притискаше в нея. Не спираше да я целува навсякъде. Сърцето й биеше силно и тя искаше да го усети целия. Плъзна ръката си под колана на дънките му и той изстена. С другата си ръка му помогна да свали панталоните си. Беше толкова топъл, тялото му гореше и Ингрид почувства, че ще се разтопи. Помежду им вече нямаше нищо, освен гола кожа. Тя въздъхна, коленете й трепереха, докато той се навеждаше към нея…
— Плачеш ли? — попита я той — Нещо лошо ли правя?
Ингрид ужасена се повдигна на лактите си.
— Не… нищо. Просто…
Мат я гледаше толкова странно, че срамът и неудобството я връхлетяха. Дали не правеше нещо лошо? В крайна сметка тя наистина не знаеше какво прави. Никога не е била с мъж.
— Чакай малко, ти плачеш!
Лицето й беше мокро и беше ужасена от тези внезапни сълзи, които не спираха. Потърси роклята си и избяга от спалнята, грабвайки шлифера си. Мат беше зад нея със зачервено лице.
— Хей, хайде, къде отиваш? — пресегна се към рамото й.
Искаше да му каже нещо, да му обясни, но всичко, което излезе, беше засрамващ плач. Той не беше направил нищо лошо. Вината беше в нея. Беше девствена. Не можеше да му каже; беше я срам да му го признае. Как можеше да продължава да се преструва на такава, каквато не беше? Не можеше да му каже. Закопча шлифера си направо върху корсажа и взе в ръка роклята и чантата си. Беше засрамена, че е такава слабачка и точно заради това се мразеше.
— Ингрид. — Мат стоеше пред нея гол, с почервеняло лице и изглеждаше толкова наранен и уязвим. — Моля те, кажи ми какво сбърках.
— Трябва да тръгвам — Ингрид успя да излезе и изхлипа: — Съжалявам.
— Добре — каза той и тя изчезна.
Глава трийсет и четвърта
Да подпалиш къщата
Джоана още беше в кабинета си, погълната от изследването си на вещерските гонения в Северна Америка. Повечето книги се фокусираха върху Салем, като споменаваха гоненията другаде просто като бегли добавки. По време на Салемските процеси, група момичета, начело с Ан Пътнам постигнали статус, подобен на днешните рок или риалити звезди. Жаждата им за слава нараствала главоломно, когато обвиненията се разпростирали. Дори днес техните личности засенчваха други трагедии.
Джоана малко по-малко беше достигнала до информацията, че преди Салем, между 1645 г. и 1663 г., осемдесет души са били обвинени във вещерство в колонията на Масачузетс и от тези случаи тринайсет жени и двама мъже са били екзекутирани. Това са само регистрираните случаи. Проблемът беше, че регистрите за процесите в селските райони често са занемаряваха, ако изобщо се пазеха и така изчезваха от лицето на историята.
Джоана най-накрая попадна на случка от района, която да отговаряше на същия времеви интервал, какъвто беше даден за творбата „Млекарката“ — съвпадение? Или интуиция?
„През февруари 1658 г., шестнайсетгодишната Елизабет Хауел от остров Уайт (наречен остров Гарднър), дъщеря на Лион Гарднър, обвинила петнайсетгодишната Елизабет Бланшард Гарлик, дойка и лечителка от Сийталкът в източната част на Йоркшир, Нова Англия, Източен Хемптън, че я е омагьосала. Тези обвинения дошли, докато Хауел, наскоро родила и страдаща от инфекция, била на легло и бълнувала заради треската си. Там, тя казала, че в ъгъла на стаята й се привижда Гуди Гарлик, както и тъмна сянка (вероятно любимецът на Гуди, черна котка). «Гуди Гарлик има двоен език. Понеже казах няколко лоши думи за нея, сега тя иска да ме измъчва», проплакала младата Хауел и обвинила Гарлик в магьосничество. Скоро след случилото се Хауел починала, но обвиненията от смъртното й легло посели съмнения за Елизабет Гарлик, жената на Джошуа. Последвали и други обвинения от жителите на града, повечето подклаждани от Гуди Дейвис, която имала връзка с бившия си съсед от остров Уайт. Показанията били събрани от съответните власти в града.“