Целувката на змията [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-003-5
- Переводчик: Петя Христова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:
От 1645 г. дузина случаи са били разглеждани в съдилищата на Нова Англия, но този е бил първи за Източен Хемптън и районния съд загубил заради липса на опит в този тип дела. Източен Хемптън, по-късно Мейдстоун, попадал под юрисдикцията на Кънектикът и Елизабет Гарлик била изпратена на съд в Съда на Магистратите в Хатфорд на 5 май, 1658 г.
Заседателите установили, че няма достатъчно доказателства, които да докажат вината на Гарлик, и тя била изпратена у дома с писмо от съда, в което съгражданите й били помолени да „продължат да се държат съседски и мирно, без да обиждат Джошуа Гарлик и съпругата му.“
Елизабет Гарлик не беше вещицата, истинска или не, която Джоана издирваше. Първо, беше много по-възрастна от духа, който беше видяла, и второ — беше оправдана. Но тази история изясни на Джоана друго. Източен и Южен Хемптън може да са попадали под юрисдикцията на Кънектикът, но Норт Хемптън е съществувал извън всякаква юрисдикция. Каквото и да се беше случвало в Норт Хемптън, щеше да е извън регистрите, сякаш градът не беше съществувал. Дори и днес, той не беше посочен на картите, но дори и да го имаше, беше обозначен с малка точица като петънце. Норт Хемптън винаги щеше да си остане независима и невидима малка страна.
Вещицата на Джоана беше от Норт Хемптън, по-точно от Феърстоун, както беше наричан през 17 век. Живяла е там. Била е осъдена от местните магистрати, заседателите, които са й дали присъдата, са били нейните съседи и обвинители. Била е обесена на дъба, които се намираше над гроба й в гората.
От случая с Гуди Гарлик Джоана разбра, че около 1658 г. в соления въздух на Източен Лонг Айлънд се беше усетила първата вълна от гонения срещу вещици. И така Джоана заключи, че нещо се беше случило във Феърстоун, нещо много важно, за което вещицата искаше да й разкаже. Налагаше се Джоана да се върне назад във времето, за да разбере какво е то. Не беше най-добрата в такива пътувания, но щеше да го направи. В тяхната фамилия Артър братът на Норман беше специалистът по пътуване във времето. Трябваше да се увери, че ще пристигне преди завличането на момичето до дъба с дълги и изкривени клони, под които е била изкопана дупката.
Мобилният телефон на бюрото й извибрира и Джоана подскочи. Взе го и видя на екрана му името на Харолд. Нямаше желание да бъде прекъсвана особено по време на просветлението си, но приятелят й Харолд звънеше и затова тя му отговори.
— Здравей, скъпа! — изгърмя сърдечният му глас.
— Харолд! Как си? Радвам се, че се обади.
— Какво ще правиш следващата седмица? — попита той. — Дъщеря ми, зет ми и Клей ще са извън града; отиват да се видят с неговото семейство. Чудех се дали ще си свободна?
Джоана преглеждаше параграф от историята на Лонг Айлънд, като в същото време отговори:
— Свободна съм, но защо ти не се отбиеш до вкъщи? В четвъртък ще е хубаво, Фрея ще готви. Тя готви прекрасно. Ще е страхотно!
Харолд се изкашля.
— Четвъртък? Сигурна ли си?
— Разбира се — каза разсеяно Джоана. — Четвъртък.
— Много щедро от твоя страна. Ще се радвам да се присъединя към вас. Ще донеса вино.
— По средата на един проект съм. Да се чуем по-късно?
— Разбира се, скъпа — каза Харолд.
Джоана затвори и продължи да чете.
Глава трийсет и пет
Зависимости
Крайпътната закусвалня извън Норт Хемптън беше класическа, продълговата, в стилистиката на 50-те години, с черно-бели плочки, червени сепарета, въртящи столове на бара, щори на прозорците, чийзкейк с неестествено червени ягоди, поставен в стъклен поднос. Естествено, или клиширане, се казваше „Закусвалня“, ярко обозначена от огромния неонов знак пред фасадата.
Беше изпълнена с обичайните за такива места хора, често в особени етапи от житейските си пътища: тийнейджъри след купони или абитуриентски вечери, двойки на меден месец, вдовици, семейства с крещящи деца, камионаджии, първокурсници тежкари с вдигнати яки на ризите, жени с изкуствени нокти и прическа тип Лиз Тейлър (от късния й период), или всеки, който, независимо от часа копнееше за палачинки, напоени с топъл кленов сироп.