Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Зеленика закачи двата чифта белезници за колана си. Имаха батерии и можеха да бъдат нагодени за затопляне и дори за оръжие, ако Зеленика доживееше достатъчно дълго, за да ги използва.

— Добре, Кално създание. Във водата.

Артемис нито заспори, нито попита; нямаше време за това. Можеше просто да приеме, че троловете като много други животни не обичаха водата. Той се затича към реката и усети как земята под него се тресе от стотиците крака и юмруци. Виенето беше започнало отново, но имаше по-дързък тон, нехаен и брутален, като че ли какъвто и самоконтрол да имаха троловете, той беше изчезнал.

Артемис се бореше да настигне Зеленика. Тя беше пред него, гъвкава и подвижна, и се наведе ниско, за да грабне една от фалшивите пластмасови цепеници от лагерен огън. Артемис направи същото и я пъхна под ръка. Можеше да са във водата дълго време.

Зеленика се гмурна, като грациозно се изви във въздуха, преди да влезе във водата без почти никакъв плясък. Артемис залитна след нея. Цялото това бягане за живота не беше това, за което бе създаден. Мозъкът му беше голям, но крайниците му бяха слаби, което беше точно обратното на това, което ти трябва, когато те гонят тролове.

Водата беше хладка и все пак, глътката, която Артемис, без да иска преглътна беше забележително сладка. Без замърсявания, предположи той с малката част от мозъка си, която все още можеше да мисли рационално. Нещо се закачи за глезена му и го одраска. Тогава ритна във водата и се освободи. Следа гореща кръв последва за момент, преди да бъде отнесена от течението.

Зеленика риташе във водата в опит да остане изправена в центъра на реката. Кестенявата й коса се изправи в хлътнали шипчета, а костюмът й пращеше в опит да се слее с фона, където калта се беше отмила.

— Нарани ли се?

Артемис поклати глава. Нямаше въздух, за да говори.

Зеленика забеляза глезенът му, който го следваше.

— Кръв, а аз нямам останала и капка магия, за да те излекувам. Тази кръв е почти толкова зле, колкото феромоните. Трябва да се махнем оттук.

На брега троловете буквално скачаха от лудост. Удряха земята с главите си продължително заедно с юмруците си в сложен ритъм.

— Ритуал за чифтосване — обясни Зеленика. — Мисля, че ни харесват.

Течението беше силно в центъра на реката и бързо повлече двойката надолу по течението. Троловете ги следваха, някои мятаха малки снаряди във водата. Единият удари силно дървото на Зеленика и почти я преобърна.