Сълзата на дявола [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг

Перейти на страницу:

— Откъде знаеш толкова много за архива? — попита Паркър.

— О, участвах, когато го създаваха.

— А, между другото, Паркър — намеси се Лукас, — никога не си чувал за това място.

Той хвърли бърз поглед на двамата въоръжени с автомати пазачи пред вратата на асансьора.

— Разбира се — каза.

— Добре, какво беше открил Райм?

Паркър погледна записките си:

— Гранит, сяра, сажди, пепел, глина, тухли.

Тоби Гелър седна пред един компютър, включи го и затрака като луд по клавиатурата. На монитора се появи планът на Вашингтон. Разделителната способност бе удивителна. Картината изглеждаше релефна. На Паркър му мина абсурдната мисъл с какво удоволствие Роби и Стефи ще играят „Марио Брадърс“ на такъв екран.

— Откъде да започнем? — попита го Лукас.

— Ще търсим уликите една по една. Също като при разгадаването на ребус.

„Три сокола ядат пилетата на един фермер…“

— Първо, гранит, натрошени тухли и глина — започна той. — Сочат към някоя сграда, определена за разрушаване, или към нов строеж… — Обърна се към Гелър: — Дали са включени в картотеката?

— Не, но можем да ги открием в Градоустройствения отдел.

— Действай.

Гелър грабна телефона — толкова дълбоко под земята нямаше мобилна връзка.

— После какво? — зачуди се Паркър. — Сяра и сажди… Някаква фабрика. Тоби, можеш ли да отбележиш районите с най-голямо индустриално замърсяване на въздуха?

— Разбира се. Тези данни се предоставят от Управлението за опазване на околната среда. Използват се за изчисляване нивата на насищане на въздуха с нервнопаралитични газове при евентуално нападение с химическо оръжие.

Отново затрака по клавишите.

Печелившият бизнес във Вашингтон е политиката, не промишлеността.

На екрана обаче някои зони на града започнаха да потъмняват. Повечето райони с голямо замърсяване бяха разположени в югоизточната част.

— Сигурно живее някъде там — напомни Лукас. — Кои индустриални зони са в съседство с жилищни райони?

Гелър продължи да трака по клавиатурата. При сравнението на жилищните с индустриалните райони някои зони отпаднаха, но не много. Повечето фабрики се намираха близо до жилищни квартали.

— Много са — отбеляза недоволно Лукас.

— Да използваме следващата улика. Пепелта — предложи Паркър. — От изгорено месо.

Гелър задържа ръце над клавиатурата:

— Това пък откъде може да дойде?

Лукас поклати глава, после запита:

— Има ли някакви предприятия за преработка на месо в тези райони?

Същото бе хрумнало и на Паркър.

— Не — отвърна Гелър.

— Ресторанти? — предложи Кейдж.

— Вероятно прекалено много — отвърна Паркър.

— Стотици — потвърди Гелър.

— Къде още може да има изгоряло месо? — запита се Лукас.

Загадки…

— Ветеринарните клиники. Сами ли унищожават телата на умрелите животни? — запита Паркър.

— Вероятно — предположи Кейдж.

Гелър натисна още клавиши и се взря в екрана:

— Има няколко десетки. Из целия район.

Лукас изведнъж погледна Паркър и той забеляза, че хладното ѝ изражение се е сменило с друго. Може би на възбуда. Сините ѝ очи все така приличаха на камъни, но сега блестяха като изумруди.

— А не може ли месото да е човешко? — попита тя.

— Крематориум! — възкликна Паркър. — Да! А полираният гранит може да е от надгробни плочи. Да проверим гробищата.

Кейдж погледна картата. Посочи монитора:

— Арлингтън?

Националното гробище заемаше обширен район на западния бряг на река Потомак. Почвата наоколо сигурно изобилстваше с гранитни частици.

Паркър обаче изтъкна:

— Не е близо до индустриална зона. Няма големи замърсители.

Тогава Лукас го забеляза. Посочи екрана:

— Тук! Грейвсенд.

Тоби Гелър загради един участък от картата и го увеличи. Грейвсенд…

Кварталът бе част от Югоизточния район на федералния окръг. Паркър знаеше малко за него. Представляваше стар район с жилищни сгради, фабрики и празни парцели, извит във формата на полукръг около Мемориалното гробище, където в началото на деветнайсети век погребвали робите. Паркър посочи друг участък от Грейвсенд:

— Точно тук има станция на метрото. Престъпникът е могъл да го вземе директно за Джудишъри Скуеър, където е кметството. Наблизо минава и автобус.

Лукас се замисли:

— Познавам квартала, извършвала съм арести там. Има много нови строежи. Освен това човек може да остане незабелязан там. Никой не се интересува от останалите. Много хора плащат в брой наемите си, така че това не буди подозрения. Съвършено място за скривалище.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?