Сълзата на дявола [bg]

— Какви правомощия имаме? — попита един агент.

— За стрелба по убиеца ли? Имате всякакви правомощия. Други въпроси? — Никой не се обади. — Добре. Използвайте радиостанциите само при извънредна ситуация. Не искам да си бърборите. Не искам доклади, че не сте открили нищо. Това не ме интересува. Ако откриете престъпника, викате подкрепления. Тръгвайте.

Паркър се почувства трогнат по странен начин от тези думи. Откакто бе стрелял за последен път, бяха минали години, но внезапно и на него му се прииска да се изправи срещу Гробокопача.

Лукас насочи агентите и полицаите към онези райони на Грейвсенд, които искаше да претърсят. Паркър се впечатли от забележителното ѝ чувство за ориентация. Някои хора, замисли се той, са родени за полицаи. Половината агенти тръгнаха пеша, другите се качиха по колите и потеглиха. Кейдж, Паркър и Лукас останаха сами.

Кейдж проведе кратък телефонен разговор.

— Тоби е уредил кола — обясни той, след като затвори. — Идват насам. В момента гледа записа от театъра. А, и онзи психолог от Джорджтаун също е с тях.

Повечето улични лампи не светеха — както изглеждаше, някои бяха простреляни, флуоресцентната светлина от малкото отворени магазини заливаше отделни участъци от улицата. Агентите проверяваха близките постройки. Кейдж се огледа и забеляза двама младежи, които потъркваха ръце в опит да се сгреят над огъня в един варел.

— Ще поговоря с тях — каза агентът.

Тръгна натам. Те като че понечиха да побягнат, но явно решиха, че така ще изглеждат още по-подозрително. Когато агентът се приближи, сведоха очи към огъня и замълчаха.

Лукас кимна към една пицария преди първата пряка:

— Аз ще се занимая с този магазин. Искаш ли да изчакаш Тоби и психолога?

— Добре.

Тя го остави сам.

Подухваше студен ветрец: точно това му харесваше най-много през есента — караше го да си представя как вози децата, всяко с чаша топло какао в ръце, към училище, как пазарува за празничната вечеря в Деня на благодарността, как избира тикви на пазара в Лъндън. Тази вечер обаче усещаше само как студът щипе носа, ушите и пръстите му — сякаш ги прерязва с бръснач. Пъхна ръце в джобовете си.

Може би понеже повечето агенти бяха изчезнали, местните лека-полека се заизмъкваха отново на улицата. На две преки невзрачен човек с тъмно палто излезе от един бар и тръгна бавно по тротоара. След това се скри в тъмната ниша до един банкомат.