Сълзата на дявола [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг

Перейти на страницу:

Не. Струваше му се, че пистолетът притежава някаква тъмна сила, като вълшебния пръстен от книгите на Толкин. Сила, която го обладава и го отдалечава все повече и повече от децата му. Сила, която може да го лиши от тях завинаги.

* * *

Гробокопача е на малката уличка.

Стои тихо и се оглежда.

Тук няма нито агенти, нито полицаи. Никой не го търси. Никой не се опитва да го застреля. Или да го хване и да го върне в Кънектикът, където харесва горите, но не и голите стаи, в които го карат да седи с часове, без да прави нищо, и където разни хора му крадат супата или сменят каналите на телевизора, за да гледат мачове, така че той не може да види рекламите за коли и кученца.

— Дебел си — беше му казала Памела. — Не си във форма. Защо не започнеш да тичаш? Купѝ си маратонки… щрак… маратонки „Найк“. Иди в магазина. Аз не мога, имам работа.

Сега на Гробокопача му се струва, че вижда Памела. Присвива очи. Не, не, това е само голата стена на близката къща.

Обещаваш ли да обичаш, почиташ… щрак… и да слушаш? Веднъж излезе да тича с Памела, един есенен ден, по покритите с червени листа и жълти листа алеи. Стараеше се да не изостава, потеше се, гърдите го боляха, както го болеше мозъкът, след като куршумът проби черепа му. Памела се отдалечи, той остана да тича сам. Накрая се прибра вкъщи.

Гробокопача е неспокоен заради провала в театъра. Тревожи се заради федералните агенти и полицаите и да не би човекът, който му казва какво да прави, да се сърди, че не е убил толкова хора, колкото трябваше.

Гробокопача чува далечен вой на сирени. Много сирени.

Тръгва по уличката. Пликът се клати в ръката му. Автоматът е вътре и отново тежи, защото го е презаредил.

Пред него в уличката нещо мърда. Той спира. Това е някакво момченце. Черно и слабо. На около десет години. Момченцето слуша; някой му говори. Някой, когото Гробокопача не може да види.

Изведнъж Гробокопача чува гласа на Памела:

— Да имам… да имам… да имам… дете от теб? Да нося… да нося… да нося… твоето дете?

Да имахме две-три дечица, щях още аз да те обичам.

След това думите му се губят, защото се чува звук от разкъсване на найлон и автоматът със заглушителя се изтърсва на паважа. Той се навежда да го вземе, хваща го и вдига очи.

Мммм.

Това не е смешно.

Момченцето и някакъв мъж с мръсни дрехи, мъжът, който говореше на момченцето, вървят по улицата. Мъжът извива ръката на момченцето. Момченцето плаче и от носа му тече кръв.

Те поглеждат Гробокопача. Момченцето, изглежда, се поуспокоява. Измъква се от хватката на мъжа и разтрива рамото си. Мъжът отново го сграбчва за ръката, оглежда автомата, усмихва се накриво на Гробокопача и казва:

— Каквото и да правиш, не ме засяга. Няма да ти досаждам.

— Пусни ме — проплаква момченцето.

— Млък!

Мъжът вдига юмрук. Момченцето навежда глава.

Гробокопача застрелва мъжа с два куршума в гърдите. Той пада назад. Момченцето подскача, уплашено от силния гърмеж. Заглушителят още лежи на земята.

Гробокопача насочва автомата към момченцето, което гледа трупа.

„Ако някой види лицето ти…“

Гробокопача поставя пръст на спусъка.

„Да имам… да имам… да имам… дете от теб?“

Думите кънтят в главата му.

Момченцето гледа трупа на мъжа, който го биеше. Гробокопача отново понечва да натисне спусъка. После сваля автомата. Момченцето се обръща и го поглежда. Прошепва:

— Ама… ти го гръмна! Човече, ей така, гръмна го!

Момченцето гледа Гробокопача в лицето. Стои на три метра от него.

Думите ехтят в главата му. Убий го видя лицето ти убий го убий го убий го.

И други такива неща.

— Мммм — казва Гробокопача.

Навежда се, вдига празните гилзи, после заглушителя, увива го заедно с автомата в плика с кученцата и си тръгва, оставяйки момченцето да гледа трупа до купчината боклук.

Върни се в мотела… щрак… върни се в мотела и чакай.

Ще хапне супа и ще почака. Ще си чуе съобщенията. Ще провери дали човекът, който му казва какво да прави, не се е обадил, за да го накара да спре да убива.

Щом чуя те, към тебе тичам…

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?