Сълзата на дявола [bg]

О, лесно е да се каже…

— Мислиш ли, че е Гробокопача? — попита той.

— Възможно е.

— Имаш ли план? — прошепна Кейдж.

— Да го хванем.

Господи, помисли си Паркър. Гробокопача върви след тях! С автомата си. Наблюдавал е щабквартирата и знае, че те водят разследването. Почти го бяха пипнали в театъра — може би съучастникът му му е казал да избие участниците в разследването, ако напреднат много.

— Ти дръж улицата — обърна се Лукас към Кейдж. — Кинкейд, ти следи страничната пряка, в случай че има съучастник.

— Ама…

— Шшшт.

— На три. Едно… две…

— Ама аз…

— Три.

Втурнаха се в различни посоки. Кейдж изскочи на платното, за да спре минаващите коли.

Лукас се втурна обратно в посоката, от която бяха дошли, и закрещя:

— Федерален агент! Ти там! Не мърдай, горе ръцете!

Паркър погледна в страничната уличка и се зачуди какво трябва да прави, ако види съучастник на престъпника. Набра от мобилния си телефон 911. Друго не се сещаше.

Погледна към Лукас. Непознатият мъж спря внезапно, после се обърна и побягна презглава по средата на улицата.

— Стой!

Лукас тичаше по тротоара. Беглецът свърна надясно и изчезна сред колите. Тя продължи след него, но една кола излезе рязко иззад ъгъла и едва не я блъсна. Лукас отскочи в последния момент.

Когато отново се затича след беглеца, той беше изчезнал. Паркър я видя да вади телефона си и да говори нещо. След секунди на кръстовището се появиха три коли без отличителни знаци и с мигащи сигнални светлини. Лукас каза нещо на единия от шофьорите и колите потеглиха с пълна скорост.

Тя дотича при Паркър и Кейдж.

— Успяхте ли да го разгледате добре? — попита задъхано.

— Не — отвърна Паркър.

— Нито пък аз — промърмори тя. Погледна ръцете на Паркър: — Къде ти е оръжието?

— Какво?

— Нали ни прикриваше! Преследваме заподозрян, а ти дори не си си извадил оръжието!

— Нямам оръжие. Това се опитвах да ти кажа.

— Нямаш оръжие!? — удиви се тя.

— Аз съм цивилен. Защо ми е?

Лукас погледна презрително Кейдж.

— Мислех, че има — оправда се той.

Тя се наведе и вдигна крачола си. Извади малък пистолет от кобура, прикрепен на глезена ѝ. Подаде го на Паркър.

Той поклати глава:

— Не, благодаря.

— Вземи го — настоя тя.

— Не се оправям много добре с оръжия. Бил съм в научен отдел, не в оперативен. Пък и съм свикнал с револвер, не с пистолети. За последен път стрелях преди шест-седем години.

— Само го насочваш и натискаш спусъка — сопна се Лукас.

Паркър се зачуди от какво толкова се е ядосала изведнъж.

Не взе оръжието.

Тя въздъхна. Подаде му настойчиво пистолета.

Той реши, че няма смисъл да спорят. Взе оръжието. Огледа го бегло и го пъхна в джоба си. Лукас се обърна, без да продума, и продължиха да вървят. Кейдж го изгледа скептично, вдигна рамене и извади мобилния си телефон.

Пистолетът се стори огромно бреме на Паркър — сякаш тежеше десетки килограми, не някакви си триста-четиристотин грама. Не му създаваше никакво чувство за сигурност. Запита се защо. След малко осъзна причината. Не защото това парче метал му напомняше, че само преди миг Гробокопача може да ги е следил с намерение да ги убие. И не защото му напомняше за случката с Лодкаря преди няколко години и ужаса, който изпитваше синът му.