Сълзата на дявола [bg]

„Хората тук са докарани до просяшка тояга и това, повече от расовите различия, повече от политическите интриги, повече от религиозните заблуди, превръща сърцата им в камък.“

Сега си спомни тези думи, оглеждайки мизерията наоколо.

Две чернокожи момчета, облегнати на покрита с графити стена, изгледаха мрачно новодошлите и бавно се отдалечиха. По лицата им се четеше тревога и недоверие.

Не толкова видът на мястото, колкото размерите му тревожеха Паркър. Седем-осем квадратни километра бараки и неизмазани къщи, малки фабрики, празни парцели. Как щяха да открият скривалището на престъпник в тази джунгла?

Имаше загадки, за чиито отговори Паркър никога нямаше да се досети.

„Три сокола…“

Покрай него се носеше пушек. Идваше от варелите, в които бездомници горяха боклуци, за да се топлят. Скелети на разглобени коли. Необитаема къща от другата страна на улицата.

Точно до спирката на метрото, зад висока, полуразрушена тухлена ограда в тъмното небе се издигаше коминът на крематориума. От него не излизаше дим, само въздухът над отвора му леко трептеше. Може би огънят вътре никога не загасваше. Паркър потрепери. Тази гледка му напомняше на една стара картина на…

— Ад — промърмори Лукас. — Истински ад.

Паркър я погледна.

Кейдж вдигна рамене.

Появи се нова кола. От нея слезе Джери Бейкър, с широк шлифер и бронирана жилетка. Паркър забеляза, че като истински оперативен агент носеше и ботуши. Кейдж му подаде купчина снимки на изнудвача — последния му портрет от моргата.

— Ще ги използваме при търсенето на свидетели. Само с това разполагаме.

— Не е много.

Кейдж отново сви рамене.

Появиха се още коли и микробуси без отличителни знаци, сигналните им светлини се отразяваха в изпочупените стъкла на околните сгради. Дойдоха коли на градската полиция. Бяха общо около двайсет и петима души, мъже и жени, федерални агенти и униформени полицаи. Бейкър им даде знак и всички се събраха около джипа на Лукас. После им раздаде снимките.

Лукас се обърна към Паркър:

— Искаш ли да ги инструктираш?

— Да.

— Бихте ли обърнали малко внимание на агент Джеферсън? — провикна се тя.

На Паркър му бяха нужни само няколко секунди, докато се сети, че става дума за него. Работата под прикритие също нямаше да му се опре.

— Човекът на снимката е свързан със стрелбата в метрото и в театъра — заговори той. — Предполагаме, че е имал тайна квартира някъде из Грейвсенд. Вече е мъртъв, но съучастникът му, убиецът, още е на свобода. Затова се налага час по-скоро да открием скривалището им.

— Знаете ли му името? — обади се един от полицаите.

— Мъртвият извършител е с неустановена самоличност. Убиецът има прякор. Гробокопача. Това е всичко. Неговото описание е на задната страна на снимката. Можете малко да стесните кръга на търсенето. Скривалището вероятно се намира близо до някой нов строеж или до наскоро разрушена сграда и недалеч от гробището. Освен това наскоро е купувал хартия като тази… — Паркър показа бележката и плика. — Хартията е леко избеляла от слънцето, така че вероятно я е закупил от магазин, който държи канцеларските си стоки на витрина с южно изложение. Затова проверете всяка книжарница, дрогерия, бакалия и будка за вестници, в които се продават листове. А, и потърсете химикалки като онази, която е използвал. Черна, на АРИ. Вероятно струва между четирийсет и петдесет цента.