Сълзата на дявола [bg]

Кейдж, Паркър и Лукас чакаха във фоайето.

Тя свърши разговора си, изключи мобилния си телефон и се обърна към двамата мъже:

— Нищо. Просто изчезнал.

— Никой ли не го е видял?

— Двама шофьори забелязали мъж с тъмно облекло да бяга по улицата. Мислят, че е бял. Мислят, че е среден на ръст. Но никой не е сигурен. Господи!

— Как успя да ни вкараш тук, Лукас? Дори аз нямаше да мога — вметна Кейдж.

Сега Лукас вдигна многозначително рамене. Явно последният ден на старата година бе подходящо време за разплащане на стари сметки и връщане на услуги.

Задъхан, във фоайето влетя Тоби Гелър. Кимна за поздрав на колегите си. След това провериха самоличността им по отпечатъците и прибраха оръжията им в сейфа. Насочиха ги към асансьора. Влязоха в кабината. Паркър очакваше да се издигнат нагоре, но този асансьор, изглежда, се качваше само до първия етаж. Лукас натисна копчето с означение „Б7“ и кабината започна безкрайното си пътуване надолу.

Спряха на етажа на самия архив. Той съдържаше не рафтове с прашасали стари книги и карти (които Паркър, специалистът по анализ на документи, очакваше да разлисти), а просторни зали с модерни функционални бюра, телефони, микрофони и двайсет и четири инчови компютърни монитори. Дори сега, в навечерието на Нова година, пред тези екрани седяха двайсетина мъже и жени, взираха се в сложни топографски карти, тракаха по клавиатури и говореха пред микрофоните.

„Къде съм попаднал, по дяволите?“ — почуди се Паркър. Огледа се и реши, че за да получиш достъп до архива, изобщо не е нужно да търсиш някой държавен чиновник, който да ти отключи входната врата.

— Какво е това? — обърна се той към Гелър.

Младият агент погледна изпитателно Кейдж, който кимна, и чак тогава отговори:

— Това е топографска и картографска електронна картотека на района от двеста и петдесет квадратни километра около Окръга. За център се приема Белият дом. В случай на природно бедствие, терористичен удар, ядрено нападение, каквото и да се случи, тук се решава какво е най-добро за правителството, дали членовете му трябва да останат на местата си, или да се евакуират от града и ако това се наложи, по какъв път да се изтеглят. Тук се оценява кой е най-безопасният път и колко от сенаторите и конгресмените ще оцелеят. Такива неща. Много впечатляващо, а?

— А ние какво правим тук?

— Нали искаше карти — отвърна компютърният специалист, оглеждайки жадно оборудването, както би направил само вманиачен хакер, — а това е най-сложно организираната база данни в света. Линкълн Райм каза, че трябва да познаваме добре района. Е, ние може и да не го познаваме. Но те го познават.

Кимна с благоговение към компютрите.

— Имаме разрешение да използваме оборудването им — обясни Лукас, — при условие че не разпечатваме и не презаписваме нищо.

— Ще ни претърсят на излизане — добави Гелър.