Сълзата на дявола [bg]

— Не е тук, сър. Мога да ви прехвърля на мобилния ѝ телефон.

— Няма нужда. Всъщност търся офицера за свръзка, детектив Харди.

— Изчакайте. Сега ще ви го дам.

След малко в слушалката се чу друг, по-колеблив глас:

— Ало?

— Харди ли е?

— Лен Харди слуша.

— Кметът се обажда.

— А, добре. Как сте, сър?

Младият мъж звучеше изключително внимателно.

— Бихте ли ме поставили в течение на последните новости по случая? Агенти Лукас и Кейдж ме държат в пълно неведение. Имате ли представа коя е следващата цел на Гробокопача?

— Не, сър — последва отговорът след пауза.

Прекалено дълга пауза. Харди лъжеше.

— Абсолютно ли никаква представа нямате?

— Не съм в течение.

— Нали сте офицер за свръзка?

— Заповядано ми е само да пиша доклад за хода на операцията. Агент Лукас каза, че ще докладва пряко пред началник Уилямс.

— Доклад ли? Глупости! Слушайте. Имам голямо доверие във ФБР. Те са специалисти. Интересувам се само скоро ли ще заловят убиеца. Говорете честно. Без увъртания.

Харди звучеше объркано:

— Имат някои следи. Мисля, че вече знаят в кой квартал е скривалището на изнудвача, на онзи, дето го премаза камион.

— Къде?

Нова пауза. Той си представи горкия Харди между чука и наковалнята, федералните от едната страна, шефът му от другата. Е, толкова по-зле за него.

— Не мога да давам поверителна информация на никого, сър. Съжалявам.

— Това е моят град и моите съграждани загиват в тази касапница. Искам да ми отговорите.

Последва ново мълчание. Кенеди погледна Уендъл Джефрис и той поклати глава.

Кенеди овладя гнева си. Опита да направи така, че думите му да прозвучат логично:

— Нека да ви кажа какво имам предвид. Престъпниците правят всичко това заради парите. Целта им не е просто да убиват.

— Мисля, че сте прав, сър.

— Ако имам възможността да говоря с убиеца, в скривалището му или там, където ще нанесе удара си в осем часа, може би ще го убедя да се откаже. Готов съм да преговарям. Може да се разберем.

Кенеди наистина си вярваше. Защото едно от уменията му (едно от нещата, по които си приличаше със съименника си от шейсетте) беше умението да убеждава. Ами да, така бе омаял двайсетина от най-непоклатимите президенти и изпълнителни директори на компании в Окръга, че да приемат допълнителния налог за „Проект за бъдещето“. Дори бе успял да измъкне от нещастния Гари Мос имената, замесени в скандала със строежите на училища.

Двайсет минути насаме с този убиец (дори пред дулото на проклетия му автомат) щяха да му стигнат. Все щете да постигне някакво споразумение.

— Както го описват — възрази Харди, — не мисля, че е склонен на преговори.

— Оставете на мен тази преценка, детектив. И така, къде е скривалището?

— Ама…

— Отговорете.

Слушалката изпращя. Детективът мълчеше.

Кенеди понижи глас:

— Нищо не дължиш на федералните, синко. Знаеш как гледат на теб. Използват те само за да им правиш кафето.