Цитаделата на аутарха [bg]

— Иска ти се някоя от тях, а? Или може би две? Обзалагам се, че са ти хвърлили око дори от това разстояние.

— Аз също не бих се отказал от двечки — намигна ми Месроп.

Дариа се засмя.

— Ще се бият като алрауни, ако някой от вас се опита да ги доближи. Те са свещени и неприкосновени, Дъщери на войната. Някога да си виждал отблизо животните, които яздят?

Поклатих глава.

— Лесно е да ги накараш да атакуват и нищо не може да ги спре, но винаги правят едно и също — право срещу онова, което ги е раздразнило, след това още известно разстояние нататък. Чак тогава спират и се връщат обратно.

Продължих да наблюдавам. Арсинойтерите имат два големи рога — не поставени широко като при биковете, а раздалечаващи се под същия ъгъл, който образуват показалецът и средния пръст на човек. Както не след дълго забелязах, те нападат с наведена глава, отпускайки роговете си почти до земята — точно по начина, за който спомена Дариа. Черкаджите спряха и отново атакуваха с тънките си копия и раздвоените си мечове. Далеч зад тази светкавична вълна тежко потеглиха арсинойтерите, навели сиво-черните си глави и с щръкнали опашки. Едрогърдите тъмнолики девици стояха изправени под балдахините си, стиснали здраво позлатени прътове. По начина, по който се държаха, можеше да се види, че бедрата им са пищни като вимето на дойна крава и заоблени като стволове на дървета.

Атаката им ги пренесе през вихъра на битката дълбоко — но не чак толкова — в сърцето на шахматната дъска. Асцианските пехотинци стреляха по зверовете, опитваха се да се покатерят по сивите им хълбоци и да яхнат главите им, но биваха хвърляни във въздуха. Черкаджите се хвърлиха да помагат, шахматната дъска се размеси, отстъпи и изгуби едно квадратче.

Загледан от такова разстояние, се сетих, че мисля за битката като за шахматна партия и изпитах чувството, че някъде някой се забавлява със същите мисли и несъзнателно им позволява да оформят собствения му план.

— Много са хубави — продължи да ме дразни Дариа. — Избират ги на дванадесетгодишна възраст и ги хранят само с мед и пречистени масла. Чувала съм, че са толкова нежни, че не могат да легнат на земята, без да се натъртят. Винаги ги съпровождат чували с пера, върху които спят. Ако ги изгубят, момичетата трябва да легнат в кал, която се оформя по тялото им. Евнусите, които се грижат за тях, добавят в калта греяно вино, за да спят, без да им е студено.

— Трябва да се спешим — обади се Месроп. — Животните трябва да запазят силите си.

Аз обаче исках да наблюдавам битката и затова не слязох от жребеца, макар че не след дълго двамата с Гуасахт бяхме единствените, останали в седлата.

Черкаджите отново бяха отблъснати и сега попаднаха под ударите на невидимата артилерия. Пелтастите залягаха и се закриваха с щитовете си. Нови асциански карета се появиха от гората в северния край на долината. Сякаш нямаха край. Имах чувството, че сме се изправили пред неизтощим противник.