Крал на пепелища [bg]

Което напълно устройваше новопомазания майстор ковач, защото барон Бартоломи щеше да дойде да си вземе меча чак след два дни; Деклан щеше да остави меча, щом започнеше дневната работа, и да продължи с него вечерта, бавно, но сигурно да излъска острието, докато не блесне като скъпоценен камък.

Юсан се появи на вратата. Обикновено след ставане вършеше дребни неща за Майла, преди да дотрябва на Едвалт. Махна с ръка на Деклан и викна:

— Малини!

Деклан се засмя. Малините растяха горе в хълмовете и Юсан щеше да го няма чак до пладне, което щеше да ядоса Едвалт, въпреки че никога нямаше да изрази гласно недоволството си от жена си.

След малко излезе и Едвалт и като видя чирака да се изкачва по склона, попита:

— Малини ли?

Деклан кимна.

— Е, трябва да напомня на Майла, че ще ѝ се наложи да почне да се грижи за тези задачи сама, ако ни напуснеш, понеже тогава ще сме само Юсан и аз.

— Ще се оправите — каза Деклан.

— Дано — каза Едвалт. — Как върви лъскането?

Деклан му подаде меча. Едвалт го взе, обърна го към изгряващото слънце и го огледа.

— Бавно върви тази стомана — каза и върна меча на Деклан.

Преди Деклан да успее да каже нещо, Юсан се върна: бързаше надолу по черния път, водещ към главния.

— Конници! — извика той точно когато тропотът на конски копита в далечината стигна до тях. — Въоръжени!

— Заклети или наемници? — попита Едвалт.

— Носят знаците на Сандура, но са без табарди или униформи. Приличат на наемници.

Едвалт кимна отсечено и каза:

— Донеси ми меча.

Юсан изтича вътре и се върна с два меча. Метна двуръчния дълъг меч на Едвалт, а по-късия широк меч извади от ножницата му и я хвърли настрани.

— Не започваме бой, но сме готови за бой — каза Едвалт.

И погледна Деклан, който бързо завъртя новоизкования меч, за да провери отново баланса му. Изражението на Едвалт питаше дали новият майстор ковач е готов за бой.

Деклан кимна. Нито той, нито Юсан се бяха изправяли срещу въоръжени противници, но Едвалт ги беше научил да са толкова опитни с оръжие, колкото мъжете, което щяха да го владеят, защото лош ковач е този, който не знае как се използва изделието му. Деклан се беше включвал в няколко юмручни боя като млад, както и Юсан, тъй че и двамата знаеха как да се защитят, но бой с оръжие си беше съвсем друга работа.

Деклан знаеше, че има умението да се бие, просто все още не знаеше дали ще може да го понесе. Юсан изглеждаше уплашен, но пък беше решително момче и щеше да държи здраво.

На късия черен път откъм главния се появиха ездачи. Трима.