Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

кралю. Например няма пречки да хващам вълци или мечки със ястреби; а пък глигани с полярния сокол ще хвана; [508] за диви зайци и сръндаци използвам моите гераци, а със сокол чучулигар улавям някой лопатар, [512] понякога и дива котка112. Щом след ловджийската разходка се върна вкъщи, аз веднага започвам със една тояга [516] усърдно да се упражнявам за бой. Все още не познавам (откак се помня досега) ни щитоносец, ни слуга, [520] ни друг, решен в борба гореща да ми излезе с меч насреща, щом още мил му е животът. А пък на арфа и на рота [524] как само свиря и как пея! А знаете ли как копнея, как страдам по една прекрасна жена, една кралица властна; [528] как беля на дърво кората и как я хвърлям във водата… Не ставам ли за менестрел113, кралю? Не съм се май отчел [532] пред вас, придворни, с таз тояга тъй, както се на вас полага. Я хайде, бързо си вървете у вас, че трябва да ядете. [536] Добре е кралят, според мен, да си отдъхне за момент.         Марк смее се, но тоя път нарежда кон да доведат, [540] та из дъбравите зелени той с рицари най-приближени да иде да се поразсее. А пък Изолда все по-зле е [544] и казва му: — Боли ме много главата, сир… Ех, ако мога да си почина! — Кралят скланя и тя, объркана, смълчана, [548] отива право в свойта стая и заридава: — Аз не зная кому е нужно да съм жива, щом моето сърце в такива [552] неволи се изпепели. Бранжиен, приятелко, дали да не предпочета смъртта, след като болката, скръбта [556] обсебили са ми душата? Един луд днес дойде в палата, с глава остригана на кръст, и като че ли бръкна с пръст [560] във раната ми тоз злодей. Гадател или чародей е тоя луд? И как тъй знае (и то в подробности) каква е [564] съдбата ми? Кой друг, Бранжиен, ще знае толкова за мен, за любовта ми към Тристан? Навярно този шарлатан [568] чрез чародейство и магия успял е да научи тия подробности, щом толкоз вещо говореше за всяко нещо. [572]         Бранжиен отвръща й веднага: — Кралице, аз се обзалагам, че този луд ще е самият Тристан. — Не, тази грозотия [576] не може да е мой любим. Тристан е с чар неповторим и с най-изящни маниери. Не ще се никъде намери [580] друг рицар с красота такава, че със Тристан да се сравнява. Дано го съди божи съд, тоз луд! Проклет да е часът, [584] когато той се е родил, и корабът, със който бил пристигнал в нашата страна! Да бе го някоя вълна [588] ударила, че да умре безследно в бурното море!         Бранжиен възкликва: — Извинете, кралице, но защо кълнете [592] човека, бил той и глупак? Кой тъй научи ви и как обхвана ви такава злост? — За всичко е виновен тоз [596] негодник, вярвайте, Бранжиен. До днеска никой друг на мен не е държал такъв език. — Кралице, този хубостник, [600] кълна се и в свети Йоан, ще да е пратен от Тристан. — Кой знае?… Щом е тъй, идете във залата и говорете [604] със него… Бихте го познала.         Бранжиен в тържествената зала сама при лудия отива и никой друг там не открива. [608] Видът му мигом я смразява…         Той тутакси я разпознава, изпуска своята тояга и казва й: — Елате, драга! [612] Ах, колко е добре, Бранжиен, че идвате сега при мен! За Бога, милост проявете!         Бранжиен отвръща му: — Простете, [616] нима за мойта милост става