Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

намерила върху скала [280] и дълго време ме кърмила, като че кърми рожба мила104. Кралю, аз имам и сестра: красива, умна и добра. [284] Съгласен съм да задържите сестра ми, ако позволите кралицата да дойде с мен. По нея луд съм нощ и ден. [288] По-старата е за досада, по-младата е за наслада. Ако Изолда ми дадете, кралю мой, сигурен бъдете, [292] че вечно ще ви служа аз.         Крал Марк разсмива се на глас и казва: — Драги, да речем, че ти кралицата дадем, [296] кажи къде със нея смяташ да идеш? — Горе в небесата, кралю, дворец там имам свой: изцяло от стъкло е той. [300] Весден на слънцето лъчите му преминават през стените. Там нивга вятър не повява и той едва се полюлява [304] на небосклона засиял. Там има стая от кристал, която е така прекрасна, че щом я грейне слънце ясно, [308] във нея всичко заблестява105.         Марк много се развеселява и пред събраните придворни споделя: — Вижте как говори… [312] За луд е луд, но друг едва ли с такъв език ще се похвали… — Кралю, — пак лудият подема — дойдох кралицата да взема: [316] душата ми по нея стене; най-скъпата жена за мен е Изолда и ще я обичам за цял живот. Аз се наричам [320] Тантрис106. Заклевам се пред вас.         Кралицата с ядосан глас го пита: — Кой ви пусна тук? Не сте Тантрис, а някой друг. [324]         А лудият все нея гледа и виждайки я все по-бледа, повтаря пак: — Тантрис съм аз, кралице, и съм луд по вас. [328] Я припомнете си за тоя гигант Морхолт, ранен в двубоя със мен. Та той бе настоявал Марк кръвен данък да му дава — [332] девойки и момци. Но аз все пак го победих тогаз и го убих. Но мойта рана на хълбока по-люта стана [336] и много силно ме болеше, защото явно мечът беше отровен и костта загни, та аз прекарах тежки дни [340] и нощи в търсене на цяр, но нито доктор, ни знахар не ми помогнаха. Тогава, видял, че краят наближава, [344] помислих, че е най-добре да тръгна с кораб по море и да изчезна в дълбините. Но ураганът със вълните [348] неотклонимо ни повлече накъм Ирландия далечна, страната, от която бях изпитал безподобен страх, [352] защото аз убих Морхолт, а ваш вуйчо беше той, Изолда. Но тъй като аз бях ранен, дори и арфата за мен [356] не бе утеха… Тъй обичам да свиря, за да се развличам! Понеже стигнал бе до вас слухът, че и на арфа аз, [360] макар и с тежка рана, свиря, заръчахте да ме издирят и да ме доведат в палата. Със някакъв балсам самата [364] кралица мен ме излекува (дано даде Бог да векува!). Твърдяхте ми, че са чудесни бретонските народни песни, [368] които пеех ви тогаз. Тантрис, кралице, туй съм аз. — Не е възможно — казва тя. — Как с него ти по красота [372] ще се сравняваш107? Я млъкни и с глупостите престани, че хич не са ми по вкуса.         А той навирва си носа [376] и като истински глупак с юмруци удря, рита с крак, придворните за да изгони, като крещи: — Навън, барони! [380] Защото искам да остана сам със кралицата. — Смълчана, тя почва да се изчервява, а Марк все тъй се забавлява [384] със разиграваната сцена. Но като вижда притеснена жена си, казва възмутен: — Глупако, я ела при мен. [388] Нима си толкоз близък с нея? — Кралю, да отрека не смея. А тя крещи: — Лъжец, лъжец!