Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

Вън, вън от кралския дворец! [392] Но упоритият глупак й казва: — Помните ли как крал Марк навремето ме прати във бащините ви палати, [396] за да му станете жена? Дойдох във вашата страна като търговец преоблечен, защото бях на смърт обречен: [400] нали аз бях Морхолт убил108. Та кой ли би ми го простил? А между другото аз знам, че и крал Марк е мразен там. [404] Аз, като рицар силен, смел, се биех с всеки на дуел и от Шотландия до Рим едва ли по-неустрашим [408] мъж някому е бил познат.         Изолда му отвръща с яд: — Ти само глупости брътвиш и рицарството ни срамиш. [412] Защо си още жив, глупако? Махни се, инак зло те чака!         А той подхваща пак през смях: — Спомнете си, че като бях [416] във вашата страна, се бих със дракона и го убих; езика му отрязах с ножа и после в джоба си го сложих. [420] Но от отровата опасна почувствах се така ужасно, че насред пътя във несвяст съм бил изпаднал. И тогаз [424] със майка си дошла сте там и с разни билки и балсам, показвайки си сръчността, сте ме спасили от смъртта… [428] А спомняте ли си кога в яда си вдигнахте ръка да ме убиете. Аз бях тогава в банята и щях, [432] навънка да излизам вече. А вие сте ми взела меча, нащърбеното сте видяла и нещо сте заподозряла, [436] отворила сте чекмеджето и сте извадила парчето, което бяхте вие, мила, в главата на Морхолт открила. [440] И явно имало защо: след миг разбрала сте, че то е част от моя меч. Тогава обхванала ви злост такава, [444] че втурнахте се с меч в ръката, за да ми вземете главата. Ужасно нещо е жената, щом яд обхване й душата. [448] Кралицата във този миг, дочула злобния ви вик, дотича тутакси при нас. С молбите си накрая аз [452] успях да ви поукротя, с обет, че ще ви защитя срещу нахалника109, решен да се ожени някой ден [456] за вас. А той ви бе противен и прекалено агресивен. Нима това е все лъжа? — Лъжа е, да! И как можа [460] да го измислиш? Ти си спал пиян, на сън110 си го видял. — Омайна билка бях пил аз и още съм под нейна власт… [464] А помните ли горестта, с която вашият баща и майка ви ви повериха на мен, как те ви придружиха [468] до кораба, как в този ден задушен бяхте редом с мен, как жаждата си утолихме, как двамата отвара пихме [472] с един бокал? За съжаление обхвана ни опиянение и още мира ми не дава.         При тез слова Изолда става, [476] но Марк я хваща за палтото, за да си седне пак, защото държи докрай да бъде чут дошлият, па макар и луд: [480] — Не, мила, нека тоз глупак си свърши разказа все пак111! А ти, безумецо, кажи що вършиш. Но не ни лъжи! [484] — Най-важното ми занимание е туй да служа със старание на графове, крале, кралици… — Ами от кучета и птици [488] разбираш ли? — Кралю, о, да. Веднъж открия ли следа при лов на дивеч из горите, аз винаги на тях разчитам. [492] С копои лебеди улавям и никога не ги оставям да ми избягат. А с палаши начесто из полята наши [496] улавял съм гмуркачи диви, а със соколи — гъски сиви.         Придворните и този път не смогват да се въздържат [500] да не избухнат гръмко в смях. Марк казва му: — Това разбрах, А как ловуваш по реката? — С каквото ми е под ръката, [504]