Хазарски речник [bg]

Най-напред седнал и прочел всички бележки за хазарите, които му били подарени във вид на речник. На първа страница в тази книга пишело:

"В тази къща, както във всички къщи, не всеки ще бъде еднакво добре дошъл. И няма да се радва на еднаква почит. Някои ще имат стол начело на трапезата и пред тях ще бъдат поднесени най-хубавите ястия, преди останалите те ще могат да видят какво пристига на масата, и преди всички ще си изберат. Други ще се хранят на места, където става течение, а там всеки залък има поне два аромата и два вкуса. Трети ще бъдат на обикновени места, където всички залци и всички усти са еднакви. А ще има, естествено, и такива, чието място ще бъде зад вратата с евтина чорба и от вечерята ще получат толкова, колкото разказвачът от разказа, който разказва, тоест нищо."

След това в Хазарския речник по реда на арабското писмо била събрана поредица от биографии на хазарски и други личности, особено на онези, които участвали в преминаването на хазарското племе към исляма. Главната личност, дервиш и мъдрец, предрешил това преминаване, се наричал Фараби Ибн Кора и за него в речника пишело много. Обаче в описанията на други места имало чувствителни празнини. Хазарският каган, който повикал в двореца си трима свещенослужители - арабски, еврейски и християнски, - поискал да му се изтълкува един сън. Но от тези трима участници в хазарската полемика не всички били еднакво запознати с ислямските източници за хазарския въпрос и с арабския превод на Хазарския речник. Биело на очи, че ислямските източници не споменавали поименно християнския и староеврейския ловец на сънища и участник в разговора, а данните за тях и без това били по-оскъдни от данните за арабския представител, който привеждал доводи в полза на исляма, за Ибн Кора. Докато се занимавал с Хазарския речник (а това не траяло дълго), на Масуди му се натрапил въпросът: кои са другите двама? Дали някой измежду християните знае своя четец на сънища и застъпник на гръцката вяра на четворните разговори в хазарския дворец? Дали е запазено името му? И знаят ли някои от еврейските равини нещо за втория участник, за своя представител на тези разговори? Дали някой между гърците или между евреите не е осведомявал за християнския, съответно за еврейския мъдрец, присъствали на онзи диспут, както сега Масуди и неговите предшественици - за ислямския? "Доводите на тези чужденци - обърнал внимание и записал Масуди - не изглеждат така силни и не са така изчерпателни като доводите на Фараби Ибн Кора. Дали това е така, защото доводите на Ибн Кора наистина са били по-убедителни и по-обхватни от техните, или пък другите доводи са били по-силни от арабските доводи в еврейските, съответно и в християнските, книги за хазарите, ако има такива? Може би и те премълчават нас, както ние тях? Би могло навярно да се състави една хазарска енциклопедия или речник за хазарския въпрос едва когато се съберат и трите разказа за тримата ловци на сънища и така да се получи истината. Тогава на определени места в Хазарския Речник биха могли да се подредят по азбучен ред и да се включат статии с имената и биографиите на християнския и еврейския участник в хазарската полемика, а във всички случаи ще има и някои сведения за хронистите на тази полемика от други среди - еврейски и гръцки. Защото как ще се създаде Адам Рухани, ако липсват някои части от неговото тяло?"

Мислейки за такива възможности, Масуди го побивали тръпки, боял се от отворени шкафове и скринове, от които се подавали негови дрехи, и ги затварял, колчем седнел над своя речник. Почнал да издирва еврейски и гръцки ръкописи, свързани с хазарите, в гънките на неговия тюрбан можело да се прочете словото на Божията книга, но той тичал след неверниците и подкупвал гърци и евреи по пътя си, учел техните езици като огледала, които другояче отразяват света. И се учел да се оглежда в тези огледала. Неговата хазарска картотека растяла и той възнамерявал някой ден да й добави житията на своя дивеч, сведение за своята част в извършената работа, своя малък принос към огромното тяло на Адам Рухани. Но като истински ловец, не знаел отнапред какъв дивеч ще бъде този. А когато дошъл месец раби-ал-ахир и третата джума[17] в него, Масуди за пръв път прогледнал в чужди сънища. Останал да нощува в един хан край някакъв човек, чието лице не се виждало, но се чувало, че тихо си напява някаква песен. В началото Масуди не разбрал каква е работата, но слухът му бил по-бърз от мисълта. Това било женски ключ с дупка в оста, който търси мъжка брава с ос в ключалката. И я намерил. Човекът в мрака до него изобщо не пеел, ами пеел някой у човека, някой, когото човекът сънувал в тъмното... В хана било тихо, та се чуло как някъде в мрака до Масуди цъфти косата на сънуващия. Тогава неусетно, като в огледало, Масуди влязъл в един просторен сън, покрит с пясък, зле защитен от дъжд и вятър, пълен с диви кучета и жадни камили. Веднага разбрал, че го грози опасност от осакатяване и нападение в гръб. Въпреки това закрачил по пясъка, който се издигал и спускал на приливи и отливи, следвайки по всяка вероятност дишането на сънуващия. В единия ъгъл на съня седял човек и изработвал леут от дърво, което преди това е лежало в поток, обърнато с корените към устието. Сега било сухо и Масуди заключил, че човекът прави инструмента, който се е използвал преди триста години и отдавна е изоставен. Значи сънят бил по-стар от сънуващия. От време на време човекът от съня прекъсвал работата си и взимал хапка пилаф и всяка хапка го отдалечавала от Масуди най-малко със стотина крачки. Благодарение на това отдалечаване на човека пред Масуди се отворил изглед към дъното на съня, където имало малко светлина, която миришела непоносимо. Зад нея имало гробище и двама мъже погребвали в него кон. Единият от тях бил онзи, който пеел. Но сега Масуди не само чул песента, ами отведнъж съгледал и певеца. В съня на човека до него се появил младеж с един бял мустак. Масуди знаел, че сръбските кучета първо хапят, после лаят, влашките хапят без глас, а турските най-напред излайват, после хапят. Този от съня не спадал към нито един от тези видове. Запомнил неговата песен и на другия ден било най-важно да хване следващия сънуващ, когото посещавал същият младеж с един бял мустак. Масуди веднага се сетил как. Наел няколко свирачи на леут и певци като за хайка и ги научил да пеят и свирят под негово ръководство. Носел пръстени в различни цветове и всеки цвят отговарял на десетостепенната стълбица, с която си служел. Щом покажел на певците един или друг пръст, според цвета на пръстена, който търсел своя глас, както всяка живина избира свой вид храна, и те пеели безпогрешно, въпреки че не знаели песента отнапред. Пеели я на обществени места, пред текета, на площади и край чешми и песента ставала жива примамка за онези минувачи, които нощем носели дивеча на Масуди в себе си. Те спирали, сякаш слънцето им пращало месечината, и слушали като омагьосани.