![Дъщерите на Костотрошача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/9/dshcherite-na-kostotroshacha-bg-download.jpg)
Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
Сега Селин си имаше Бърт Уелш.
Бетани си нямаше никого.
— Благодаря, че го сподели с мен, Селин. Смятам вече да си лягам, ако не възразяваш.
— Не се опитвай да ме манипулираш — предупреди я бившата й майка тихо и строго. — Може и да не съм ти родна майка, но въпреки това аз ти сменях памперсите.
— На това ли мирише? Пък аз си помислих, че мирише устата ти.
Телефонът звънна и Селин пристъпи към него забързано. Видя кой я търси, стрелна с поглед Бетани и се обърна.
— Здравей, Бърт.
Всичко беше тип-топ. Беше приключила с дъщеря си и се втурваше в обятията на любовника си.
Бетани грабна раничката си за училище и тръгна нагоре по стълбите, бясна на тази жена. Стовари всичко на леглото и седна пред компютъра. Бързо прегледа пощата си — нищо интересно, линкът към пансиона в Ню Йорк не й разкри нищо ново.
Нямаше съобщения на телефона. Нямаше съобщения и на гласовата си поща, никаква възможност за бягство. Училището, мажоретките, приятелите й, тази къща и дори така наречената й кариера като модел — всичко й се струваше като празна килия. Беше в затвор, в който я бяха тикнали родителите й.
В къщата отекна пронизителният смях на Селин.
Бетани усети как в очите й отново парят сълзи, облегна се назад, скръсти ръце и си позволи да заплаче безмълвно. Осиновена ли? И в какво я превръщаше този факт? В дъщеря, но не в дъщеря на Селин, не в истинска дъщеря.
Не, беше дъщеря на друга жена, която я беше изоставила. На друг баща, който я беше стоварил в нечия утроба, докато настъпи моментът да я подхвърлят на жена, която се нуждае от покорно малко вързопче, което да й помогне да се почувства значима и силна.
Само че точно в това беше проблемът. Вързопчето беше пораснало и сега трябваше да решат какво да правят с него. Е, защо отново да не го захвърлят? Някой друг щеше да го прибере.
Съзнаваше, че опростява нещата, но не прекалено, нали?
Бетани се облегна на стола и потъна в мисли за собствената си безполезност, а колкото повече размишляваше, толкова по-безполезна се чувстваше. Взе ножицата от бюрото си и огледа острия ръб. Най-обикновени ножици, алуминиеви, с оранжеви дръжки.
Остри. Какво щеше да си помисли Селин, ако Бетани накълца това красиво младо тяло? Интересна корица за списание.
В мига, в който си го помисли, Бетани затвори очи и се укори.
Но момичетата правят такива неща, нали? Кълцат се. И защо не? Защо да не заявиш пред самата себе си, че ти самата имаш значение, а не какво мислят всички останали за теб? Че можеш да правиш каквото си поискаш. Че разполагаш с власт.
Ако не можеш да победиш света, можеш да участваш в него съгласно собствените си условия. Не на корицата на списание, а с ножица и със собствената си кожа.
Вдигна ръка. Притисна острия ръб към вътрешната страна на китката си и прокара линия по плътта. Всъщност не болеше.
Какво толкова лошо има да си понареже малко кожата? Само тънка червена линия напряко на ръката. Тялото си беше нейно, можеше да го наказва както сметне за уместно, нали?
Бетани натисна по-силно и дръпна съвсем мъничко. Не прекалено, само колкото да…
По ръката й се стрелна остра болка. Тихо изстена и вдигна острието, а отдолу се показа червена следа, от която бликна кръв.
Беше се порязала. Един сантиметър, може би два. Добре де, може би това е глупаво.
Захвърли ножицата върху бюрото си и притисна с пръст малката рана. Все пак беше заявила каквото искаше. Утре щеше да каже на всеки, който я попита, че се е одраскала на багажника или нещо подобно. Колкото и глупаво да беше, струваше й се поне донякъде заслужено.
Бетани въздъхна и започна да сърфира из интернет, без да се интересува особено къде я отвежда екранът.
Свали си нова песен от групата „Ред“, после още една от новия албум на Брейкинг Бенджамин. Пати се опита на два пъти да се свърже с нея, но тя не обърна внимание и на съобщенията й.
Накрая, към единайсет часа, навлече долнището на фланелената си пижама, легна си в леглото, сви се на кълбо и заспа.
Кварталът беше съвсем тих в един часа през нощта, когато Алвин Финч тръгна покрай дърветата, ограждащи големия двор зад къщата.
Двете кучета в двора на юг вече бяха мъртви. Беше установил от опит, че кучетата имат шесто чувство, когато става дума за непознати на тъмно. Беше убил немската овчарка, която се беше разлаяла, докато той се приближаваше към първата си жертва в Ел Пасо, но тъй като кучето го бе сварило неподготвен, беше разбил черепа му с бухалка — съвсем не идеалното средство в разгара на събитията. Тази вечер нямаше да допусне нищо подобно да му попречи.