Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Глава XIII
Малко сантименталност и малко други неща
Боя се, че джентълменът, на когото мис Амелия изпращаше писмата си, беше твърде строг критик. Толкова много пликове следваха поручик Озбърн из цялата страна, че той просто взе да се срамува от шегите, които колегите му си правеха с тях, и заповяда на слугата си никога да не му ги дава другаде, освен в частното му жилище. Видяха го веднъж да пали пурата си с едно от тях, за ужас на капитан Добин, който, уверен съм, би дал цяла банкнота за този документ.
Известно време Джордж се мъчеше да пази тази liaison [25] в тайна. Вярно, зад всичко това се крие жена, той си признаваше.
— И тя съвсем не е първата — казваше подпоручик Спуни на подпоручик Стъбл. — Този Озбърн е същински дявол. В Демерара имаше една девойка, дъщеря на съдия, която просто подлудя по него; имаше и друга — красива квартеронка, мис Пай, в Сен Винсент; а откакто се е върнал в отечеството си, казват, че се държал като същински донжуан, дявол да го вземе.
Стъбл и Спуни си мислеха, че да бъдеш «същински донжуан, дявол да го вземе», е едно от най-прекрасните качества, които мъжът може да притежава; и репутацията на младия Озбърн сред младежите от полка му бе наистина удивителна. Той беше знаменит в полските спортове, знаменит с песните си, знаменит и на парад; с лекота харчеше парите, с които баща му щедро го снабдяваше. Мундирите му бяха по-добре скроени от мундирите на когото и да било в полка и освен това бяха повече на брой, отколкото у другите офицери. Войниците го обожаваха. Понасяше повече вино от всички в офицерската столова, включително и от стария Хевитоп, полковника. Можеше да се боксира по-добре от редника Нъклс (който, ако не беше пиянството му, щеше да стане фелдфебел и който бе първенец в бокса); и бе най-добрият играч на бейзбол в полковия клуб. Яздеше на собствения си кон, Светкавица, и спечели гарнизонната купа при състезанията в Квебек. Имаше и други хора освен Амелия, които го обожаваха. Стъбл и Спуни го смятаха за нещо като Аполон; за Добин той представляваше същински образ на «възхитителния Крайтън». А мисис майор О’Дауд го признаваше за елегантен младеж, който й напомняше за Фитцджерълд Фогърти, втория син на лорд Каслфогърти.
И тъй, Стъбл, Спуни и останалите си правеха най-романтични догадки относно жената, която праща писма на Озбърн, като някои смятаха, че тя е влюбена в него лондонска графиня или че е генералска дъщеря, сгодена за друг и лудо влюбена в него, или пък че е съпруга на член на парламента, която му предлага четири коня и бягство, или че е друга някоя жертва на приятно вълнуваща страст, романтична и срамна и за двете страни. Озбърн не хвърляше никаква светлина върху тези догадки и оставяше младите си почитатели и приятели да измислят и украсяват цялата история.
Истинското положение нямаше никога да се узнае в полка, ако не беше приказливостта на капитан Добин. Един ден капитанът закусваше в полковата столова, докато Какл, помощникът на лекаря, и другите двама гореспоменати ценни личности правеха най-различни догадки относно Озбърновата любовна интрига. Стъбл поддържаше, че дамата била графиня от двора на кралица Шарлота, а Какл се кълнеше, че била оперна певица с най-лоша репутация. Тази идея развълнува така Добин, че макар по това време устата му да бе пълна с яйца и хляб с масло и макар съвсем да не беше нужно да говори, той не можа да се сдържи да не изломоти:
— Какл, ти си глупав тъпак. Винаги дрънкаш безсмислици и разнасяш клюки. Озбърн нито ще избяга с графиня, нито пък ще разруши живота на някаква шивачка. Мис Седли е една от най-очарователните млади жени, които някога са съществували. Те отдавна са сгодени; и който говори против нея, ще направи най-добре да не върши това в мое присъствие. — При тези думи той почервеня силно, сетне престана да говори и почти се задави с чашата чай. Тази история проникна в полка за половин час и същата вечер мисис майор О’Дауд писа на зълва си Глорвина в О’Даудстаун да не бърза да идва в Дъблин, тъй като младият Озбърн е вече преждевременно сгоден.
25
Връзка.