Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— О, та вие трябва да отидете у семейство Седли, за да питате за Джордж; тук ние тъй рядко го виждаме.
При тези любезни думи капитанът се замисляше малко стеснително и неловко и обръщаше разговора, както подобава на един съвършен светски човек, подхващайки някоя тема от общ характер — например за операта, за последния бал, даден от принца в Карлтън Хаус или пък за времето — тази спасителна за обществото тема.
— Какво невинно същество е този твой любимец! — казваше мис Мария на мис Джейн, след като капитанът си отидеше. — Видя ли го как поруменя, когато се спомена, че клетият Джордж е на дежурство?
— Жалко, че Фредрик Булък не притежава поне малко от неговата скромност, Мария — отвръщаше по-голямата сестра, като тръсваше глава.
— Скромност! Искаш да кажеш непохватност. Не бих желала Фредрик да скъса муселинената ми рокля, както стори капитан Добин с твоята, у мисис Пъркинс.
— Да скъса твоята рокля ли? Та как би могъл да го направи? Нима той не танцуваше с Амелия?
Работата беше там, че когато капитан Добин се изчерви така и взе да се държи неловко, той си бе спомнил едно обстоятелство, което не смяташе за необходимо да съобщава на младите девойки, а именно, че бе ходил вече в дома на мистър Седли, под предлог да се види с Джордж, разбира се; и Джордж не беше там, а само клетата Амелия, с тъжно, изпълнено с копнеж лице, седнала край прозореца на приемната. И след като разговаряха известно време за разни глупости и дребни неща, тя се осмели да запита дали има нещо вярно в това, че полкът скоро щял да бъде изпратен в чужбина и дали капитан Добин е виждал в него ден мистър Озбърн.
Още не бе заповядано на полка да потегли за чужбина; и капитан Добин не бе виждал Джордж.
— Най-вероятното е сега той да е при сестрите си — каза капиталът. — Да отида ли да го доведа? — Тя му подаде ръка любезно и с благодарност и той пресече площада; тя чака през целия ден, обаче Джордж никакъв не се появи.
Клетото нежно сърчице! То продължаваше да се надява и да тупти, да ожида и да вярва. Виждате, че животът му не представлява нещо кой знае какво. В него няма много събития и случки. Само едно чувство през целия ден — кога ще дойде той? Само една мисъл, с която да заспива и да се събужда. Предполагам, че когато Амелия разпитваше капитан Добин за него, Джордж е играел билярд с капитан Кенън на Суолоу Стрийт; защото Джордж беше весел и общителен младеж и много сръчен във всички игри, изискващи ловкост.
Веднъж, след едно отсъствие от три дни, мис Амелия си сложи бонето и действително нахлу в дома на Озбърн.
— Какво! Оставила си брат ни, за да дойдеш при нас? — казаха младите девойки. — Да не би да сте се скарали? Хайде, Амелия, кажи ни!
Не, не бе имало никаква кавга.
— Та кой ли би могъл да се скара с него? — каза тя, с изпълнени със сълзи очи. Била дошла само — само за да види скъпите си приятелки; толкова отдавна не са се срещали. И през този ден тя се държа тъй глупаво и тромаво, че госпожици Озбърн и тяхната компаньонка, които зяпаха подире й, докато си излезе тъжно, този път се почудиха още повече от всякога какво намира Джордж в клетата малка Амелия.
Да, разбира се, че се учудваха. Как можеше да разкрие тя това свенливо, малко сърчице и да остави тези млади госпожици да го разглеждат с дръзките си черни очи? Най-добре беше то да се свие и скрие. Знам, че госпожици Озбърн се проявяваха като превъзходни критички, когато трябваше да се прецени един кашмирски шал или един копринен розов комбинезон; и когато мис Търнър боядиса своята ален цвят и го преправи на ешарф; и когото мис Пикфорд развали хермелиновата си наметка и направи от нея маншон и гарнитура за палто, уверявам ви, че тези промени не останаха незабелязани от двете наблюдателни сестри. Но имайте предвид, че съществуват неща по-тънки и по-деликатни от кожата и атлаза, от всичките богатства на цар Соломон и от целия гардероб на Савската царица; неща, чиято красота остава незабелязана за очите на мнозина познавачи. И има също тъй благородни и скромни сенчести места; а има и градински цветя, грамадни като медни тигани, които дори и слънцето гледат право в лицето. Мис Седли не беше от типа на слънчогледите; и аз твърдя, че е против законите за пропорционалността, ако една виолетка се нарисува колкото двойна гергина.