Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Като водеха подобни разговори и си построиха безброй въздушни кули (които Амелия украсяваше с най-различни цветни градини, полски алеи, селски черквици, неделни училища и други подобни, докато пък окото на Джордж бе отправено към конюшните, кучкарниците и зимниците), тези двама млади прекараха няколко много приятни часове. И тъй като поручикът можеше да остане в града само този ден, а трябваше да свърши и множество важни работи, той предложи на мис Еми да вечеря с бъдещите си зълви. Тя прие с радост поканата. Той я заведе при сестрите си, където я остави да бъбри и разговаря по такъв начин, който удиви тези дами и те си помислиха, че може би пък Джордж наистина ще успее да направи нещо от нея. След това той излезе и свърши работите си.
С други думи, той влезе в една сладкарница на Чаринг Крос и изяде три сладоледа; отиде в Пел-Мел да направи проба на новия си мундир, отби се в едно кафене и тръгна да търси капитан Кенън. После изигра с него единадесет партии билярд, от които спечели осем, и се завърна на Ръсъл Скуеър, където закъсня за вечерята с половин час, но настроението му беше прекрасно.
За стария мистър Озбърн не можеше да се каже същото. Когато този джентълмен се върна от Сити и бе посрещнат в гостната от дъщерите си и елегантната мис Уирт, те изведнъж познаха по лицето му — което и в най-добрите моменти беше подпухнало, строго и жълто, — а също и по намусеността му и по свиването на черните му вежди, че сърцето, което се намираше под голямата му бяла жилетка, беше разтревожено и неспокойно. Когато Амелия пристъпи напред да го поздрави, което тя вършеше винаги с голям трепет и свенливост, той изръмжа сърдито нещо за поздрав и пусна малката ръчичка от голямата си космата лапа, без усилие да я задържи. После погледна мрачно към по-възрастната си дъщеря, която, долавяйки значението на погледа му, с ясния въпрос: «Защо, по дяволите, тъкмо тя е тук?» — изведнъж каза:
— Джордж е в града, татенце. Отиде за малко в кавалерийските казарми, но ще си дойде за вечеря.
— Ами, ще си дойде! Няма да оставя вечерята да закъснява заради него, Джейн. — С тези думи този достопочтен мъж се отпусна на специалния си стол, след което тишината в тази благородна, добре наредена приемна беше прекъсвана само от изплашените тиктакания на големия френски часовник.
Когато този хронометър със стойка, украсена от весела група медни фигурки, представляващи жертвоприношението на Ифигения, отброи седем удара с тежкия си катедрален звън, мистър Озбърн дръпна буйно шнура на намиращия се от дясната му страна звънец и лакеят се втурна в стаята.
— Вечеря! — изрева мистър Озбърн.
— Мистър Джордж не се е прибрал още, сър — намеси се лакеят.
— По дяволите мистър Джордж. Господар ли съм в тази къща, или не съм? Вечеря! — извика намръщено мистър Озбърн. Амелия потрепери. Останалите три дами си протелеграфираха нещо с очи. Послушният звънец в долния етаж започна да звъни и обявява, че вечерята е сложена. След като звънецът престана, главата на семейството мушна ръце в големите джобове на синия си фрак с медни копчета и без да чака нищо повече, слезе долу самичък, мръщейки се през рамо на четирите жени.
— Сега пък какво има, миличка? — запитваха се те една друга, докато ставаха и запристъпваха предпазливо подир господаря на къщата.
— Предполагам, че печалбите спадат — прошепна мис Уирт.
И тъй, разтреперани и смълчани, тези четири притаени жени последваха мрачния си водач. Заеха мълчаливо местата си. Той изръмжа молитвата, която прозвуча така грубо, сякаш беше проклятие. Отмахнаха големите сребърни похлупаци. Амелия трепереше на мястото си, тъй като седеше до страшния Озбърн и бе сама на своята страна на масата, където, поради откъсването на Джордж, имаше празно място.