Раково отделение

— А защо да не мога? — спря тежкия си поглед върху Русанов Костоглотов.

— Престанете! — зашумяха болните, опитвайки се да предотвратят спора.

— Слушайте, другарю — обади се от леглото на Дьомка руснакът, който едва говореше, — вие бяхте започнали да говорите за манатарката, която расте под брезите…

Но нито Русанов, нито Костоглотов имаха намерение да отстъпят. Не знаеха нищо един за друг, а се гледаха с взаимна неприязън.

— Ако искате да се изкажете, бъдете поне малко грамотен! — опита се, изричайки бавно всяка дума, да постави на мястото му опонента си Павел Николаевич. — За нравственото усъвършенстване на Лев Толстой и компания веднъж и завинаги е написал Ленин! И другарят Сталин! И Горки!

— Извинете — сдържано протегнал ръката си отговори Костоглотов, — но веднъж и завинаги никой на земята не може да каже нищо, защото тогава животът ще спре. И за всички следващи поколения не би останало нищо за говорене.

Павел Николаевич се слиса. Ушите му се зачервиха, а и по бузите се разля руменина. (Нямаше смисъл от възражения и спорове в тази събота, а просто трябваше да провери що за човек е опонентът му, откъде е, от кои е и дали неговите очевидно неверни разсъждения не вредят на заеманата от него длъжност.)

— Не казвам — побърза да се изкаже Костоглотов, — че съм специалист по социалните науки, защото не ми се е налагало да ги изучавам. Но и с простия си ум мога да разбера, че Ленин е упреквал Лев Толстой за нравственото усъвършенстване тогава, когато то е отклонявало обществото от борбата на назрялата революция с произвола. Така… Но защо вие запушвате устата на човека — той посочи с големите си пръсти Подуев, — който се е замислил върху смисъла на живота, намирайки се на границата със смъртта? Защо се дразните, че чете Толстой? Кому пречи? Или може би Толстой трябва да се изгори на кладата? Може би ръководещият Синод не е довел работата докрай? Или тъй като не е изучил социалните науки, е сбъркал духовническата с правителствената дейност?

И двете уши на Павел Николаевич почервеняха. Това вече бе директна атака срещу правителствено учреждение (той наистина не бе чул добре за кое именно се отнася), а още повече пред случайна аудитория нажежаваше ситуацията дотолкова, че би трябвало тактично да прекрати спора, а при първия удобен случай да провери що за птица е този Костоглотов. И затова, без да се задълбочава в принципната същност на нещата, Павел Николаевич се обърна към Подуев и подхвърли:

— Нека чете Островски. Ще му бъде повече от полза.

Но Костоглотов не оцени тактичността на Павел Николаевич, а продължи да излага своето становище пред неподготвената аудитория:

— Защо пречат на човек да се замисли? В края на краищата до какво се свежда нашата житейска философия? «Ах, колко хубав е животът! Обичам те, живот! Животът е даден, за да бъдем щастливи!» Но това може да почувства и без нас което и да е животно — кокошка, котка, куче.