Звънтящите кедри на Русия

— Разбери, Володя: внучката ни, Настенка, много неща може да придвиди. Но досега нищо за себе си дори и наум не е пожелала. И това, че ти изглеждаш в книжката такъв, какъвто си, е нейна заслуга. Да не е лъжа? Но тя не те унизи с това, а ти помогна да се спасиш. При това я натоварваш с цял легион тъмни сили и тя го поема с любов. Сама! А ти й отвръщаш само с неразбиране и нерви. Помисли си, лесно ли й е на една такаа жена, след като всичко прави от любов?

— Що за любов е това, когато изкарва любимия глупак?

— Не е глупак онзи, когото са набедили, а този, който приема ласкателствата насериозно. Помисли си сам какъв би искал да бъдеш в очите на хората. Издигнат над всички? Много умен? Всичко това можеше да се внуши още в първата книжка. Но тогава… Тогава твоята гордост би те унищожила. Дори велики посветени трудно са се стравяли с този грях. Гордостта рисува неестествен образ на човека и този образ почва да засенчва живата душа. Ето затова много философи от миналото и съвременни гении не могат да станат истински. Понеже, правейки още първата си щрих, те губят веднага онова, което им е дадено, заразени от г себичност и тщеславие. Но вучката ни — Настенка — се изхитри да сложи преграда пред ласкателството и преклонението, раждащи гордостта. Сега те не могат да те засегнат. И от още много беди те спасява тя. И духа, и тялото ти пази и ти ще напишеш девет искрени книги! Земята ще просияе от създаденото любовно пространство! И чак тогава, когато поставиш точка на деветата книга, ти ще можеш да разбереш кой си всъщност.

— Защо? Сега не може ли да се говори за това?

— Кой си ти сега, не е трудно да се каже. Ти си този, който си сега, какъвто се чувсваш в момента. Какъв ще станеш, знае може би само Анастасия. И ще чака, изживявайки с любов всеки миг. А че имало някакви си нещастни домашари, които те взимат за парцал, ти въобще забрави. По-добре погледни на това от смешната му страна и ги посъветвай да отидат без никакво оборудване и оръжие в тайгата. Да преспят с мечката в една бърлога. Пък за да бъде преживяването им пълно, да вземат със себе си и «лудичката» — нали такава ти се стори отначало Анастасия?

— Общо взето, да:

— Та нека прокурорите пробват да преспат поне една вечер на поляната при твоята лудичка. В горската пустош, под вълчия вой: Стиска ли им? Ти как мислиш? — дяволито попита старецът. И аз, като си представих изведнъж нарисуваната от него картина, силно се разсмях. И ние се смяхме дълго заедно този удивителен старец:. След това го попитах:

— Анастасия може би слуша сега за какво си говорим?

— Тя ще научи за всичките ти деяния:

— Тогава й кажете да не се безспокои. Аз ще разскажа на всички как да добиват лечебно масло от кедър.

— Добре, ще й кажа — обеща старецът. — А ти помниш ли добре всичко, което си чул за маслото от Анастасия?

— Да, мисля, че всичко помня.